Гледна точка Чанюл :Сабудих се с леко главоболие , но постепенно всичко ми мина . Часът беше едва шест сутринта и имах предостатъчно време за да се приготвя за училище .
Станах и се запътих към банята както всяка сутрин. Взех си един дълъг душ и излязох . След като се подсуших започнах да търся подходящи дрехи за училище . За мен беше много важно как се обличам , защото от малък се интересувум с мода . След двайсетина минути избиране накрая избрах едни черни дънки които бяха съвсем леко цепнати на колената , бяла риза която вкарах на половина в дънките и прасковено палто което ми стигаше почти до колената . Зимната предсрочната ваканция свърши и все още ми е студено ..
Точно когато се изправих и захвърлиха кърпата си за да се облека , брат ми навлезе като турнадо вътре ..- Яя ! Какво ти става , излез веднага !! - Изкрещях му аз и взех палтото за да се прикрия.
- Не мога да си намеря любимият златен часовник . Виждал ли си го ?? - Той отваряше всички шкафове и търсеше часовникът си ..- Беше ми подарък от Канада и ...
- Кай ! Излез от стаята ми за да се облека ! - Извиках му отново, но той се направи на глух .
- Не се представлявай , моят е по-голям. Няма от какво да се срамуваш , няма да те подигравам . Изчакай да си намеря часовника ..
- Айш , това магаре ...- Наругах го под носа си . - Часовникът ти не е тук! Даде го на последното си гадже , като извинение и компенсация че ходехте четири часа и двайсет минути !
- Оу да ! Бях забравил ....както и да е . - След това той просто излезе от стаята ми и затръшна вратата .. - Също така , днес ще ти взема белия Мерцедес ..- Провикна се той а аз се изблещих ...
- Само да си ми пипнал бебчето ! Ще ти навра ръцете в ауспуха !!
Ах , Кай ...или Ким Джонгин . Той ми е по-малък доведен брат от почти осем години ... Баща му се ожени за майка ми . Неговата майка не е починала , тя просто ги е изоставила още когато Кай е бил на шест . Тъжно е , но той поне знае че майка му е жива ... Аз също знам че татко е мъртъв ....но не е същото ...
Кай ми има някакъв зъб още от както дойде да живее тук . Много пъти сме се карали сериозно , но в повечето случай просто се случват такива ситуации . Опитвам се да бъда добър с него , но той е упорито магаре .
Както и да е . Вече се бях облякъл и обух едни черни обувки . Сресах черната си коса , реших днес небрежно да пада пред очите ми . Сложих си слънчевите очила и грабнах чантата си и слязох надолу .
Отидох до кухнята за да целуна мама за довиждане и добро утро , и видях Кай да тръгва .- Няма ли да тръгнете заедно ?- Попита ме мама .
- Кога си ни видяла да ходим заедно на училище ? - Подсмихнах се аз и тръгнах към изхода . Отправих се към гаража . Проклетникът найстина ми е взел бебчето ! Ах , какво да се прави ....дано само да не се блъсне .....ще плача за колата не за друго ...
Взех ключовете за черната ми Хонда и излязох от къщата ни .
Карах право към училище , имах петнайсет минути преди да започне първият ми час .
ESTÁS LEYENDO
The New School , The New Life , The First Love And... Hurt || ChanBek || SeKai
FanficНачало : 29.08.17. Край: ~~ Жанр: Драма , Комедия Главни герой : [ ЕХО ] Парк Чанюл , Бюн Бекхюн , О Сехун , Ким Джонгин Резюме : В един съвсем нормален и слънчев ден в столицата на Корея всичко можеше да бъде нормално .... преди те да пристигнат...