Love story

Част 1

Оставаха 7 минути до полунощ... Кръглата луна загадъчно хвърляше бялата си светлина върху замисленото лице на Хърмаяни Грейнджър. Тя лежеше на леглото си в тъмното и зяпаше тавана.

За какво мислеше ли? За часа по отвари днес... Тя случайно докосна ръката си с него... С онова червенокосо момче, което винаги я караше да се усмихва... То я погледна смутено с веселите си сини очи, но не се отдръпна. И това й хареса...

Часовникът бавно отбори 12 удара, които отекваха монотонно из каменния замък. Някой открехна вратата на момичешката спалня и влезе вътре... Беше Лавендър. Хилеше се глупаво, страните й пламтяха...

- Благоволи да се прибереш най-сетне, а? - попита Хърмаяни остро.

- Ами... Ние... такова... - запетелчи Лав. - С Рон... Сещаш се. - и се засмя неестествено.

- Това не ти дава основание да си идваш посред нощ...

Усмивката на Лавендър изчезна.

- Виж какво, мога да права каквото си искам, с когото си искам, когато си искам, и ти нямаш право да ми държиш сметка... Ясно ли е? Мислиш си, че не съм забелязала как гледаш гаджето ми? Ревнуваш, Хърмаяни, и колкото и да отричаш, това е истината!

Тогава чашата преля.

- Не ревнувам! С Роналд сме просто...приятели! Не ми пука за жалкото нещо между вас, наречено връзка! Не ми пука за това, че се мляскате по коридорите всяка вечер! Не ми пука за това, че по цял ден сте заедно и само се натискате! - избухна тя. - Имам си приоритети! Аз... трябва да уча!

- Ето защо си сама! Никой не би се влюбил в жалък зубър като теб... - Лавендър се приближи до Хърмаяни и почти изсъска в ухото й:

- Рон... е само... мой... Разбрахме ли се... Разкарай се от него! - После добави с нормален тон:

- Радвам се, че се уточнихме... Сладки сънища! - и се изкиска злобно.
Накрая отиде до леглото си и дръпна завесата около него.

Хърмаяни остана сама. А само как й се искаше Хари да е тук... Той щеше да я прегърне и да я накара да се чувства по-спокойна... Но за жалост тук бяха само гаднярката Лавендър и Парвати, която спеше като заклана.

Хърмаяни си легна и се зави през глава. Чувството на самота и отчаяние я задушаваше, не можеше да си поеме дъх... Една едра сълза се търкулна по възглавницата й... И още една...

Това беше! Надявам се да ви е харесало😘❤
Пишете мнения (ако може - изчерпателни) в коментарите☺