Love story

Част 6

- Какво става, Хари? – попита го притеснено Хърмаяни. Той беше задъхан и зачервен – явно беше тичал дотук.
- Рон... Той е... натровен... – едва си поемаше дъх момчето.
- Какво?! – изписка приятелката му отчаяно.
- Едвам го спасих... Сега е при мадам Помфри...

Хърмаяни седеше на края на леглото на Рон и го гледаше с поглед, изпълнен с любов и загриженост. Капките дъжд потропваха по прозореца и непрестанният им равномерен шум успокояваше душата на момичето, в която бушуваха какви ли не чувства. То не спираше да си задава един прост въпрос... ЗАЩО? Защо му е на някой да се опита да сложи край на живота на човека, към когото тайно имаше чувства?
От мислите й я изтръгна внезапната поява на Хари. Досега той беше в кабинета на професор Дъмбълдор и за пореден път разказваше какво точно се бе случило – как Рон изял бонбони с любовен еликсир, как Слъгхорн му дал лек, как пил от отровената медовина... 
- Хей... – промълви Хърмаяни.
- Хей, донесох ти чай... Изпий го, ще ти дойде добре. – подаде й момчето една чаша.
Грифиндорката се усмихна леко на приятеля си. Колко се радваше, че той беше до нея във всичко!
Изведнъж в стаята връхлетя Лавендър. Когато видя Рон, тя избухна в сълзи.
- ТИ! – подскочи като ужилена  Хърмаяни.
- Какво е станало с моя Уон-Уон?! И какво правиш тук?! – нахвърля й се другата.
- Грижа се за него, докато ти спиш най-спокойно, без нищо да подозираш!
- Разкарай се! Колко пъти да ти повтарям – долу лапите от Рон! Знам, че искаш да се докопаш до него от край време, но той направи своя избор! Чупката! – развика се Лавендър.
- Няма да мръдна! Имам право да стоя тук точно толкова, колкото и ти! – отвърна възмутено магьосницата.
- Аз съм му гадже!
- А аз съм му... приятелка...
- Хър...мая...ни... – прошепна едва разбираемо Рон. Докато двете момичета спореха, той се бе събудил.
- Какво каза, миличък? – обърна се към него Лав и избута Хърмаяни от болничното легло.
- Хър...мая...ни... – продължи да бълнува момчето.
Хърмаяни изгледа своята съперница победоносно. Очите на Лавендър отново се напълниха със сълзи и тя побягна.
- Ъм... аз ще тръгвам... – обади се Хари. През цялото време той стоеше като зашеметен и гледаше безмълвен скандала.
Хърмаяни и Рон останаха сами. По лицето на младата грифиндорка се изписа облекчение. Тя пое нежно ръката на приятеля си и дълго се взира в него. Сега беше моментът! Тя се наведе леко, приближи се само на няколко сантиметра от лицето на Рон, така че да усеща горещият му дъх, и сля устните си с неговите...  За един миг... Или за една малка вечност...

Грифиндорката вървеше забързано по коридора. Цялата беше поруменяла. Това беше най-вълшебният момент в целия й живот! Чувстваше се малко виновна, но... какво от това?!
- Хърмаяни! Много се забави! – посрещна я Хари в общата стая. – След малко часовете започват!
- Съжалявам... – наведе глава момичето.
- Толкова много неща ни се насъбраха тези дни! Не ни стига Малфой, ами и заради любовния еликсир на онази Ромилда Вейн и Рон трябваше да пострада... – мрънкаше магьосникът, докато двамата вървяха към Северната кула.
Хърмаяни се спря внезапно и се закова на мястото си.
- Хари, това е! Ти си гений!
- Така ли? - попита я озадачено той.  - Отговорът е бил пред очите ни! За да накараме Драко да проговори, трябва да...

Знам, че стана малко като във филма, но се надявам да ви е харесало въпреки това!😉😜❤