Love story

Част 3

“Много си сладка, Грейнджър…”. Хърмаяни четеше бележката поне за трийсти път.
- Не виждам нищо лошо в това да си имаш таен обожател. Някак си е много… романтично. – каза Джини и се нахили.
Двете седяха в общата стая на Грифиндор заедно с момчетата. Дървата в камината весело пръщяха и огънят се разгаряше все по-буйно.
- Този е голям тъпак… - пророни Рон с тъжна нотка в гласа. – Защо не дойде и не ти го каже в очите?! Страхливец...
- Ти си неспасяем случай! Нямаш никакво чувство за романтика! – скастри го сестра му. – Така е по-интересно, загадъчно… Кара те да стоиш буден цяла нощ и да си блъскаш главата кой ли е авторът… Поне Хърмаяни има успех в любовта… - добави унило червенокоската. – С Дийн се скарахме – пак. И аз го отрязах…
- Окончателно? – обади се Хари, който през цялото време не бе обелил и дума.
- Аха… така мисля.
- О... Ъм...Колко жалко… - гласът на Хари обаче не звучеше състрадателно, а напротив – сякаш беше на седмото небе от щастие.
- Хора, не се чувствам добре… Ще си лягам. – съобщи Хърмаяни.
- Сега?! 8:30 е… - запротестира Рон.
- Казах, че ще си лягам! – тросна му се тя и тръгна към момичешката спалня. Цял ден жадуваше за сън.
- И аз тръгвам, имам уговорка с Лав… - вметна момчето.
Хърмаяни го чу и изпуфтя ядно. Рон я загледа учудено и измрънка под нос:
- Какво толкова казах...
Момичето седна на леглото си и реши да започне домашното по билкология за вторник, но не можеше да се концентрира и го заряза. То облече нощницата си и се пъхна под завивките. Прелести набързо няколко страници от „История на Хогуортс“, която вече четеше за четвърти път, и изгаси осветлението.
За едно Джини бе права – Хърмаяни си блъскаше главата и се чудеше кой е написал бележката, въпреки че... тя искаше авторът да е един конкретен човек. Накрая беше толкова уморена, че нямаше сили за нищо повече и заспа дълбоко.


Денят беше прекрасен. Слънцето се бе издигнало високо в небето и жарките му лъчи галеха зажаднялата за дъжд земя. Хърмаяни се събуди по-свежа, отпочинала и твърдо решена да открие кой й е изпратил писмото. Е, първо трябваше да изтърпи всички часове днес...
Тя беше по-разсеяна от друг път, не внимаваше и когато професор Флитуик й зададе въпрос по Вълшебство, изобщо не го отрази и от мислите й я изтръгна смехът на някои от нейните съученици.
- Стегни се, сега имаме час със Снейп и той определено няма да се трогне от лошото ти настроение! – опитваше се да я вразуми Рон, докато вървяха към кабинета по Защита срещу черните изкуства.
Часът протече нормално, докато не стигнаха до домашното...
- За домашна работа ще трябва да пишете есе за вампирите... – Хърмаяни веднага вдигна ръката си горе.- Да, госпожице Грейнджър? – посочи я учителят с неохота.
- Професоре, ние доста отдавна минахме темата, не разбирам защо ни поставяте тази задача. – започна тя.
- Мислех ви за по-интелигентна... – озъби се Снейп и тя почервеня от яд. – Искам да проверя дали нещо от моите приказки е останало в наивните ви празни глави, а пък и от доста време не сте писали есе... Не трябва да се отпускате. – и се усмихна коварно.  После продължи:
- Интересното този път е, че ще правите домашното по двойки, определени от мен – грифиндорец със слидеринец...
В стаята се разнесе шепотът на множество възмутени ученици.
- Тишина! – кресна професорът.
- Но, сър, това е абсурдно! Нямам желание да работя с някой от тези... – обади се Драко Малфой и изгледа грифиндорци презрително.
- Това няма как да стане! Ние не можем да влизаме в общата стая на Слидерин, както и те – в нашата. Къде да идем?! В библиотеката няма място за всички...– запротестира и Хърмаяни. 
- Достатъчно! – изнерви се учителят. - Отнемам по 10 точки от Грифиндор и Слидерин! И понеже и двамата не знаят кога да си държат езика зад зъбите, господин Малфой и госпожица Грейнджър ще работят в един екип! – завърши той самодоволно.
„Чудесно, само това ми липсваше!“, помисли си момичето.
До края на часа Снейп разпредели останалите по двойки.
- Супер, паднах се с Краб... – оплака се Рон, докато тримата вървяха към общата стая.
- Аз да не съм по-добре?! Гойл е като... не знам... глупава буца! – недоволстваше и Хари.
- Снейп не е бил в толкова „прекрасно“ настроение от много време насам... Щом отне точки на собствения си дом! Явно не само ние мразим понеделниците...
Хърмаяни обаче не ги слушаше, беше заета със собствените си мисли. Лавендър постоянно се въртеше около Рон, не знаеше кой е тайният й обожател, а сега трябваше и да пише есе с онзи кретен Малфой! По-зле от това нямаше накъде... А дали...?

Дано частта да ви е харесала! Пишете мненията си в коментарите ❤❤❤