Love story

Част 2

Хърмаяни не мигна цяла нощ и заспа чак на зазоряване. Когато отвори очи, вече беше 8:55. Добре, че днес нямаха часове!
След 10-15 минути слезе на закуска в Голямата зала. Стаята беше почти празна и Хърмаяни с огромна радост откри момчетата на масата на Грифиндор. Хари се беше зачел в „Пророчески вести“, а Рон нагъваше поредната порция яйца на очи с наденички. Когато седна до тях, и двамата я погледнаха учудено.
- Изглеждаш ужасно! – промълви тихо Рон и Хърмаяни го изгледа  кръвнишки.
Това не беше далеч от истината... Момичето беше бледо, с огромни сенки под очите и още по-бухнала и рошава коса от обикновено.
- Добре ли си? – попита Хари загрижено.
- Да, нищо ми няма, просто с момичетата имахме... малки разногласия. – излъга Хърмаяни.
Тогава в залата влезе Лавендър, настани се до Рон и го целуна по бузата.
- Как е моят Уон-Уон днес? Добре ли спа, захарче? – и се закиска глупаво.
- Хей, Лав, виж, Хърмаяни не изглежда добре... Нека да остана с нея, какво ще кажеш? – каза той уморено.
Момичето се нацупи.
- Но, миличък, днес имаме годишнина!
- Имахте годишнина и преди една седмица... – обади се ядно Хърмаяни, но Лавендър само я погледна лошо и продължи:
- Днес стават точно 3 седмици, откакто сме заедно! Подготвила съм ти изненада и не искам да я изпуснеш... Хари ще остане с нея, нали, Хари?
- Разбира се... – въздъхна той и добави така, че само Хърмаяни да го чуе: - Имам ли избор...
- Чудесно! Хайде, Уон-Уон, трябва да побързаме! – каза тя, хвана го за ръката и го повлачи към вратата. Рон нямаше време да възрази и хвърли един толкова отчаян поглед към приятелите си, че Хари се разсмя.
На Хърмаяни не й беше до смях. Сред като двамата се отдалечиха, тя изпуфтя сърдито, дръпна вестника от ръката на Хари и започна да го прелиства.
- Явно ти не споделяш приповдигнатото настроение на Лавендър... Какво ти е?
- Не искам да чувам повече за тази хиена! – извика момичето и няколко третокурсника от масата на Хафълпаф я зяпнаха странно. – Толкова е досадна! Не вижда ли, че Рон има нужда от лично пространство?!
- Аха... И откога стана толкова загрижена за Рон?
- Виж, той ми е приятел и аз искам най-доброто за него... А това определено не е Лавендър!
- А кое е най-доброто за него тогава? Ти ли? – попита Хари и лека усмивка заигра по устните му.
- Не започвай и ти! – кресна момичето и удари приятеля си с вестника.
- Ей! Просто... шега.
- Писна ми от тази харпия! Постоянно е залепена за него! Иде ми да я...
- Госпожице Грейнджър, мисля, че трябва да...намалите децибелите... – каза остро някакъв глас. Хърмаяни се обърна и срещна злобния поглед на Снейп. – Защо не излезете навън, за да... поохладите страстите.
- Ъ... Да, професоре, извинете ме... – промърмори тя виновно.
- Вземете и Потър със себе си, не искам да ми се мотае наоколо, изглежда твърде развеселен...
Хари понечи да каже нещо, но приятелката му го срита под масата и той се овладя.
- Какъв гадняр! – ядосваше се момчето, докато двамата вървяха по коридора.
- Моля те, днес е в добро настроение! Дори не ни отне точки...
Изведнъж отнякъде долетя една от училищните сови и кацна на рамото на Хърмаяни. Хари отвърза писмото от крачето й и го подаде на приятелката си.
- Странно, няма подател... – отбеляза тя, докато разкъсваше плика. На парчето пергамент вътре бяха написани точно 4 думи...