Love story

Част 5

- Това е най-глупавата идея, която ти е хрумвала, Хари! – нахвърли му се Хърмаяни.
- Не го казвам често, но тя е права. – обади се и Рон. – Малфой е пълен психар, може да й направи нещо!
- Няма да се сприятелявам с Драко, само защото имаш съмнения за... и аз не знам какво!
- Вижте, той иска да убие Дъмбълдор! Помните какво стана с Кейти, нали? Тогава Малфой я контролираше с Империус, даде й онази прокълната огърлица и тя  трябваше да я занесе на професора! – отчаяно се опитваше да ги убеди Хари.
- Изобщо не сме сигурни, че е бил той! Това са сериозни обвинения! Та... дори нямаш доказателства! Искам да ти повярвам, но... просто не мога... – въздъхна момичето.
- Хърмаяни, някога лъгал ли съм те? Някога предавал ли съм доверието ти? – каза Хари, хвана ръцете й и очите им се срещнаха. – Точно затова ми трябвате – да ми помогнете да го докажа... Всички искаме Малфой да си получи заслуженото! Е, какво ще кажете? Рон, ти участваш ли?
- Разбира се, щом накрая ще сритаме задника на онзи кретен! – разхили се той.
- Значи остава само нашата мила приятелка... – и двамата й хвърлиха умолителни погледи.
Каквато и да ставаше, Хърмаяни щеше да бъде с момчетата. Винаги... До самия край...
- Естествено, че ще ви помогна! Не бихте се справили без мен... – каза тя и се изкикоти.
- Откъде е това самочувствие?! – изуми се Рон и хвърли една възглавница по нея.
- РОНАЛД УИЗЛИ! – извика Хърмаяни малко ядосано, след което и тримата приятели избухнаха в смях.
В този миг момичето се почувства истински щастливо от много време насам...



На следващия ден планът на приятелите трябваше да влезе в действие. След края на часовете Хърмаяни отиде в библиотеката. За разлика от вчера, днес беше пълно с ученици. Грифиндорката се огледа наоколо, но от Малфой нямаше и следа. Тя седна някъде, взе една книга и започна да я разгръща разсеяно, докато потропваше нервно с пръстите си по масата. Идеята изобщо не й харесваше. Имаше лошо предчувствие...
Изведнъж отнякъде се появи русата глава на слидеринеца. Той седна до Хърмаяни и я изгледа сърдито.
- Закъсня... – прошепна тя, но Драко изобщо не я отрази. Той извади пергамента и перото си и най-спокойно започна да преписва от учебника пред себе си.
Мозъкът на Хърмаяни работеше на пълни обороти. Боже, какво да прави сега?!
- Ъхъм... – прокашля се. – Не ми изглеждаш особено добре... Как си?
Малфой рязко остави перото си.
- Какво те интересува, Грейнджър?! – сряза я той.
- Ами, напоследък седиш все сам, не говориш... Просто се питах дали всичко с теб е наред... – продължи несигурно момичето.
Нещо в главата на Драко прищрака. Съученичката му играеше някаква игра... И той реши да участва...
- Всичко е супер, просто... съм малко уморен, това е. – отвърна той по-меко.
- Тогава... искаш ли аз да довърша есето? – попита го Хърмаяни и му намигна.
„Тук определено става нещо странно!“, помисли си Малфой.
- Би било много мило от твоя страна... – усмихна й се той, а тя му отвърна със същото.
- Заемам се! – извика момичето ентусиазирано и няколко ученика от другите маси й изшъткаха. – И между другото... Драко... – преглътна. – Ако имаш нужда да поговориш с някого, можеш да разчиташ на мен. – и сковано го погали по ръката.
- Чао, Грейнджър! – побърза да стане Малфой, тъй като се чувстваше страшно неудобно.
- И... можеш да ме наричаш Хърмаяни... – добави тя, но слидеринецът вече не я чуваше.
Грифиндорката набързо си събра нещата и отпраши към общата стая. Още не можеше да проумее случващото се – пак ли се беше издънила? Или пък Драко се върза?
Тя седна на диванчето срещу камината. В стаята нямаше никого. Хърмаяни гледаше празно пространството пред себе си. Случайно забеляза писмо, оставено на масата. То беше адресирано до нея!
„Красива си...“. Нова бележка. Нови въпроси. Нови проблеми. А тъкмо беше забравила за тайния си обожател!
Тя зяпаше парчето пергамент дълго. Дори не усети как в стаята започнаха да пристигат още грифиндорци.
Изведнъж си появиха приятелите й. Тя бързо смачка листчето на топка и го набута в джоба си.
- Какво стана с Малфой? Защо не дойде на вечеря? Всичко наред ли е? – заливаше я с въпроси Рон.
- Момчета... не знам... мисля, че се хвана…– промърмори тихо Хърмаяни. – Е, какво следва сега?
- Надявах се вие да имате предложения. – промълви Хари.
- Моля?! Нима нямаш идея как ще накараме Драко да си признае?! – разкрещя се тя. – Нима просто ме накара да отида при него и да се правя на идиотка?!
- Да не е толкова лесно според теб?! За всичко ли трябва да мисля аз?! Все пак създадох плана съвсем случайно, защото имаш домашно с онзи и можем да изкопчим информация! – не й остана длъжен Хари.
- Мисля, че всички трябва да се успокоим... и да отидем да си легнем. – опита се да ги  озапти Рон, после хвана приятеля си и го задърпа към спалнята.
Умората завладя Хърмаяни. Нямаше сили дори да се премести до леглото си. А и толкова мисли се въртяха из главата й...


-Хърмаяни, събуди се! – викаше Хари. Тя отвори очи – беше заспала на дивана в общата стая.
- К-какво?
- Рон... той е...

Това беше. Дано да ви е харесало😘