Тя стоеше седнала на земята, подпряна на едно от дърветата в двора на училището.
Докато останалите ученици обядваха, тя учеше за следващият си час.
"Хей."
До болка познат глас, който тя вече ненавиждаше.
"Хей."
Той седна до нея и игнорира многозначителния й поглед.
"Не си яла нищо днес."
Той се опитваше да я накара да се храни.
"Не съм гладна."
Тя гледаше към ръцете си и стискаше пръстите си.
"Лъжеш. Ти винаги си гладна."
Той стана от мястото си, намигна й и се отдалечи от погледа й.
Сега тя осъзнаваше, че трябва да премахне и глада си.
Не можеше да допусне да развали режима си.
YOU ARE READING
don't eat |completed|
Short StoryЗащото той я нарече дебела, а тя го прие твърде навътре. Защото тя имаше няколко килограма в излишък, а той беше наред. Защото тя искаше да бъде перфектна, но не знаеше какво ще й коства. All Rights Reserved © VDyakowa on Wattpad