don't eat |completed|

25| don't eat

"Ела да обядваш с мен и приятелите ми."

Той хвана ръката й без да дочака отговор.

Хванати за ръце, двамата пресякоха линията и влязоха в столовата на училището.

Изненада за всички, тя послушно седна на масата до него.

Приятелите му гледаха объркано към тях, дори отвратено, но на него не му пукаше.

Искаше да поправи грешката си и повече да не се разкайва щом види силуета й по коридорите на училището.

Погледите на любопитните им съученици бяха вперени в тях, а най - добрата й приятелка не можеше да повярва.

"Яж."

Тихо каза той, само на нея, поставяйки порция ориз с пилешко пред лицето й.

"Не съм гладна."

Тихото й гласче погали тъпанчетата му.

"Трябва да се храниш..."

Погледна я в очите, а тя си спомни за всички онези мигове, в които си мечтаеше за този миг. 

Сините му очи вперени в него, толкова бистри, толкова проницателни и истински, гледащи само нея и единствено нея, и тя си спомни защо го обичаше.

Послуша го.

С треперещата си ръка взе вилица и набучи малко ориз към нея.

Сложи го бавно в устата си и тихо започна да дъвчи.

"Харесва ли ти?"

Попита я нежно той, очаквайки положителен отговор.

"Развалих диетата си."

Тъжно отвърна тя, поглъщайки храната.

"Яж още."

Подкани я той.

"Не мога, ще се пръсна.."

Той поклати глава, но все пак знаеше, че бе направил първата стъпка.

Първата стъпка към това да изкупи греха си и да я върне към нормалните за годините й килограми.