Тялото ѝ ставаше все по - слабо с всеки изминал ден.
Косата ѝ се бе превърнала в тънка, пресъхнала слама, борейки се да не падне пореден косъм от нея.
Нежно приглаждаше косата си, докато очите ѝ наблюдаваха просто към нищото.
Историята на живота ѝ бе тежка, дори прекалено.
Загубата на най - ценната жена в живота ѝ бе просто началото на собствената ѝ разруха.
Борбата с нищетата, училищната йерархия и тормозът.
Малки неща, изградили цялата и същност.
Същност на прегрешения, самота и разруха.
Разруха, настанила се удобно в ядрото на съществуването ѝ.
И вече не, не бе никак добре.
Анорексията започваше да издава първите си признаци, а душата ѝ започваше да изгнива.
А имаше ли шанс да се събуди
Или ще се унесе във вечен сън под бесилото на съдбата?
ESTÁS LEYENDO
don't eat |completed|
Historia CortaЗащото той я нарече дебела, а тя го прие твърде навътре. Защото тя имаше няколко килограма в излишък, а той беше наред. Защото тя искаше да бъде перфектна, но не знаеше какво ще й коства. All Rights Reserved © VDyakowa on Wattpad
