36| don't eat

2.1K 352 28
                                    

Дъждът се сипеше като порой от небето. 

Светлите й коси бяха потъмнели от водата, а капчици се стичаха по цялата й кожа. 

Слабата й ръка чукаше упорито по вратата на собствената си къща.

"Прости ми, татко"

Сълзи се стичаха по руменото й лице, а мъжът единствено успя да обгърне в обиятията си слабото й тяло.

Тя вече бе същински скелет.

А къде бе той?

don't eat |completed|Donde viven las historias. Descúbrelo ahora