don't eat |completed|

26| don't eat

Животът изцежда хората по начини, както дори и най - злият човек на света с цялата власт, която притежаваше, не можеше.

А душата му - гниеща от разруха и напразни надежди. 

Изцедени мокри кърпички, натопени отново във водата. 

А пристрастяването на хората към определен човек, или определено вещество, ставаше изневиделица, без почукване на вратата или запитване във фейсбук.

Наркотикът в кръвта му вече не достигаше и той се нуждаеше от още и още.

Докато приятелите му завършваха първото си масе, той започваше трето. 

Докато приятелите му си разделяха хапче екстази, той вече го бе изпил цялото. 

И това не му достигаше. 

Имаше нужда от това да забрави. 

Имаше нужда от това да се отпусне по течението. 

Не искаше да си спомня за побоите на баща му и хилядите рани, които закриваше или представяше като драскотини от уличен бой.

Не искаше да продължава да се бори за вниманието на съучениците си, само защото не се чувства достатъчно добър в очите на родителите си и не може да изкара хубава оценка по математика. 

Ефектът от наркотикът го караше да лети в облаците, да се пренесе в страна без грижи, без притеснения. 

Да усети нереалното щастие и силната емпатия. 

Но когато ефектът от хапчето си заминеше, оставаше само празнотата. 

По - голяма от преди. 

По - разрушаваща.

И освен увеличаването на дозата - друг избор не виждаше.