20| don't eat

2.8K 477 62
                                    

Днес тя не беше на училище.

Това нежно създание, крехко като пролетно цвете, бе затворено в болница, набодено със стотици игли.

Днес той също не беше на училище.

Бе свидетел на случилото се вчера и туптящото му сърце не успя да издържи на гледката.

Знаеше, че вината бе негова.

И ето за това той реши, че ще е по - добре да се надруса, от колкото да мисли за последиците.

От колкото да мисли за нея.

И ето сега, по чистата случайност на съдбата, той бе в съседната стая на нейната, в безсъзнание, със стотици игли по вените си.

А дали свръхдозата можеше да изплати болките от анорексията?

don't eat |completed|Where stories live. Discover now