Последният момент

Скърцащите релси

 Усещах полъхът на пот в лицето си. Бях заобиколена от най-различни хора. Едната жена беше качила краката си на седалката и с неосъзната наглост заемаше голяма част от личното пространство на хората до нея. Преглеждаше телефонът си, като скролваше надолу и нагоре палецът си.

Бях отчаяна. Вече два часа пътувам и не съм спряла да разучавам хората. Е поне едно нещо ни звързваше - миризмата, на която вуняхме. Едва ли сте вдъхвали нещо по ужасно. Подобно на кози акита с развалени кюфтета. Нямах друг избор. Трябваше да се преместим, след като ни отхвърлиха и от миналото селце.

-Не се притеснявай, слънчицето ми, в новото училище никой няма да те познава и ще имаш шанса да представиш добрите си качества. Повечето деца не харесват родителите им да ги наричат така, но ми става благо на душата като чуя тези думи. Това означава, че някой се интересува от мен, и то не кой да е.

-Скъпа, чуваш ли ме?

Погледнах я в очите и тя разбра какво искам да кажа. Остават две спирки и слизаме. Едва ли съм била по-щастлива. Нямах търпение да видя новите си съученици и да се впиша в класа.

Когато стигнахме пред блока, мама извади ключовете си с висящата стъклена на вид висулка и ги пъхна в процепа на вратата. Подаде ми ги и каза да се качвам, за да отключа. Предполагам, че така си мислеше, че пести време. Прекрачих прага и се поогледах. Нищо очарователно не видях. Един дълъг коридор, който водеше към всички стаи.

-Ще живеем със съквартирант, нали знаеш.

Защо винаги ми казва всичко в последния момент. Събух се, обаче студените плочки прерязваха стъпалата ми. Подадоха ми терлици и преди да се усетя, пред мен стоеше тя. Жена на около тридесет години, с къса до раменете коса и закъдрена в краищата. Беше с дълга мека жилетчица, която ми се искаше да е на мен и да ме топли.

-Казвам се Лили.-засмяно каза та.- Е, аз съм Мейз, а това е мама. Просто мама. Оставих ги да се опознават.Влезнах в тоалетната и кожата ми настръхна от ледения въздух. Беше късно и реших, че е време да си лягам. Пуснахме духалката в стаята и след около час мислене за следващия ден, вече бях заспала.