Последният момент

Изкуствените ръце

Случвало ли ви се е когато сте със затворени очи, да виждате дали е светло или тъмно. Събудих се точно по тази причина. Слънцето буквално се впи в клепачите ми. Опитах се да си спомня какво сънувах, но мислите за днешния ден ме спираха. Запътих се към кухнята и поздравих Лили.

-Искаш ли спагети-попита ме тя. Не знаех как да отговоря. Кой яде солено за закуска? Е, реших, че ще пробвам.

-Добре, но ми сипи малко.

Тя ми подаде наполовина пълна купа и аз и благодарих. Имаше една кръгла масичка, в ъгъла на стаята. Седнах и започнах да ям и оглеждам вещите.

-Това там рибка ли е? -забелязах аз.

-Подариха ми я за Коледа. Мисля, че внася уют и спокойствие.-отвърна ми Лили.

Беше време да тръгвам за училище. Мама точно в този момент стана и ми пожела успех. Добре, че някой ми обясни как да стигна до училище, докато ядох. Излезнах от новото ми вкъщи и се запътих с бодра крачка към училището. Отнеха ми около 16 минути да стигна, но щом влязох се вцепених. Просто стоях по средата на входа и не можех да повярвам колко е просторно и огромно. Чух портиерът да мърмори нещо.

-Къде си тръгнала, момиченце? -заяви той. Без да мисля много му отговорих, че отивам при директора. Почуках два пъти на една желязна врата, на която беше написано с големи букви ,,ДИРЕКТОР". Не чух отговор, но нахалността ми се прояви и просто влязох. Вътре стоеше не много стара, слаба жена с черна коса.

-Здравей, ти трябва да си Мейз, нали?-мило ми продума тя.

-Дда, да аз съм- не знаех какво да и кажа.

-В момента твоят клас има час, но ако искаш може да те заведа.

Кимнах и след малко бях при хората, с които със сигурност ще прекарам още половин година. Беше средата на първи срок. Всички ме погледнаха втренчено и започнаха да се усмихват. Благодариха ми, че им губя от часа. Все пак само един-двама харесваха този предмет-математика. Седнах на единственото свободно място.

-Казвам се Рон-учтиво ми подаде ръката си, а аз я приех. Директорката ми беше дала два жълти карирани листа, защото не си носех нищо. Рон забеляза, че нямам и химикалка, но и той нямаше втора, затова ми подаде молив. В края на скучния час, в който не разбрах нищо, може би защото не се и опитах, всички ме наобиколиха. Подаваха си ръцете, а аз просто си повтарях името. Запомних само едно момиче как се казва.

-Хей, аз съм Вен- и дори не протегна ръка. Хареса ми. Тя беше най-истинската. Каза ми, че е също нова, но по-стара. Сякаш някой беше казал на другите какво да правят. Нямаха желание да се запознаят с мен, но го правеха. След дългия и изтощителен ден се прибрах. Нито мама беше вкъщи, нито Лили. Само аз и рибката. Започнах да я галя през стъклото, сякаш беше кученце. Изглеждаше, че и харесва. Продължих още малко и след миг се озовах в леглото.