Последният момент

На път към новото

-Слагай си чиниите в миялната. - каза мама утвърдително.

-Няма, ще си стоят в мивката и ще ги мия на ръка. - заинати се Лили.

-Измий ги тогава.

-Няма. Не се е запълнила с достатъчно мръсни прибори! - Посочвайки мивката.

Влезнах в апартамента и ги видях как бяха на път да се сбият.

-Поне замълчи или..- продума мама.

-Или какво?? - развика се бясно.

Мама спря, защото знаеше, че така няма да стигнат до никъде. И двете влезнаха сърдити в стаите си и познайте кой трябваше да оправи бъркотията. Аз със моралната подкрепа на рибката, която през цялото време ме гледаше съзерцателно.

На следващият ден Рон не беше на училище и помолих Вен да седне до мен, тъй като мразя да седя сама и да няма с кого да си говоря през часа.

-Имаш ли си гадже? - опитах да завържа интересен разговор.

-Иъл, не нямам си. Това не е ли гнусно. - отврати се тя.

-А какво ще кажеш за Рон. Има добре изваяно тяло и очарователна усмивка. - не знам какво казах току що.

-Той ми е само братовчед, нищо повече за моя радост. Ако го опознаеш ще разбереш какъв е лигльо. - подсмихна се тя.

Не знаех как да отговоря. Не предполагах, че те са братовчеди. Усетих как бузите ми започнаха да горят.

-Защо не сте ми казвали, че сте такива и забрави това, което измърморих преди малко. - опитах да замажа ситуацията.

-Не си питала, а и не искаме да разпространяваме много, че имаме родствена връзка.

След часа и споделих за проблемите вкъщи и заявих, че искам да избягам. Да отида на безлюден остров с най-добрите си приятели и да оцеляваме.

-Колко си наивна. Там ще ти бъде много по-трудно.

-Може и да си права, но поне ще е по-забавно.

Изгледа ме странно, все едно съм луда. Не казвам, че не съм, харесва ми да съм необичайна, но в това, което казах нямаше нищо грешно или сбъркано. Аз наистина исках да живея така, както ми харесва и да правя това, което обичам.

-И аз съм си мислила за нещо подобно, но бързо се отказах от идеята си. - добави Вен. - Искам да се случи нещо интересно и различно. Искам ново.

-Най-накрая някой, който да ме разбира. - прегърнах я без да се замислям.

Прибирайки се към вкъщи си мислех, че всичко това, което си казахме са просто думи. Ако искаме да стане нещо, трябва да направим нещо. Надъхах се да осъществим концепцията-да тръгнем към новото.