Последният момент

Мъжът около нас

Нарекох рибката Бу. И без това си нямаше име и никой не и отделяше внимание. Аз бях при нея всеки ден. Днес, като че ли бе пораснала. Дали не и беше тясно в стъклената купа. Нямаше и никакви изкуствени водорасли или потънали кораби, а само тя. Ако аз бях на нейно място щеше да ми е скучно. По цял ден да съм в купа с вода и то без играчки и другари. Оставих я на мира. Мисля, че я беше страх когато видеше оранжевите ми тънки пръсти да плуват до нея.

Бяхме се събрали в едни гъсти храсталаци и около нас не минаваше никого. Точно това, което и искахме. Започнахме да обсъждаме къде ни се искаше да отидем.

-Трябва да е далеч, за да не ни намерят лесно. - каза Рон - Също трябва да няма хора там, за да не ни издадат.

Харесаха ми неговите идеи. Той винаги предлагаше смислени и осъществими хрумвания. Бяхме готови на всичко, за да изпълним целта си.

Чухме да минава мъж с твърди и силни стъпки. Снижихме се възможно най-ниско и телата ни опираха бордюра. Изведнъж спря. Всички се спогледахме с тревожност. Продължи две крачки напред и пак застана на място. Извади от черната си чантичка, около кръста, един плакат. Опъна го и го закрепи към стълба пред него. Продължи своя път, а ние не след дълго се изправихме. Доближихме се до постерът и Вен прочете написаното на глас.

-Как може да се следят толкова стриктно тези неща и дали и ако ние изчезнем ще направят това за нас.-казах аз.

-Ще бъда поласкан.-засмя се Рон.

Но на нас не ни беше толкова забавно. След училищният ден се прибрахме и обещахме, че до края на седмицата трябва да решим какво ще правим.

В този ден мама си лежеше на леглото ни когато я срещнах. Беше рано за спане и я питах защо не прави нещо продуктивно.

-Не искам да готвя, защото Лили е в кухнята.

Намазах четири филии със сирене и домат, и ги занесох в стаята. Поставих ги на леглото и се навечеряхме. Преместих мръсната чиния на пода и обявих, че утре ще я сложа в миялната.

-Лека нощ, маме-добави мама.

-Обичам те.