Day to noon ~ Ден до пладне

~9~

- Как си, миличка?
- Добре.
- Как беше в училище?
- Всичко е наред.
- Искаш ли да излезем на ресторант събота или неделя?
- Имам много домашни и трябва да уча за тест.
- Сигурна ли си, че всичко е наред?
- Да.
- Обичам те.
- И аз те обичам.

- Хей! Исках да те питам дали искаш да дойдеш на гости с преспиване в събота? Нашите са извън града и ще съм сама?
- Бих искала, но няма да мога. Ще ходим на ресторант с нашите и трябва да уча.
- Добре, ще го отложим за друг път.
- Чао.

- Здравей.
- Здравей.
- Искаш ли прегръдка?
- Не, за какво ми е?
- За всяко "добре", което е трябвало да кажеш.
Замълчах и я прегърнах.

Говори с тях. Кажи им. Толкова е лесно. Спри да лъжеш. Така болката ще спре. Всичко ще бъде наред. Можеш да им споделиш. Не трябва да ходиш там. Не трябва да правиш това. Не се режи. Не пий. Спри да ходиш на онези партита. Спри. ПРЕСТАНИ. Просто им кажи. Какво толкова? Изнасилили са те? Ставаш и продължаваш напред. Пребили са те? Ставаш и продължаваш напред. Обиждат те всеки ден? Ставаш и продължаваш напред. Ти можеш да спреш болката. Говори.

Болката е като дрога, когато останеш сам. Те никога не са били до мен. Защо сега да го правят? 

~~~~~~~
Леко разяснение. Повечето ми уаншоти досега са били за откровението. Този е за хората, които събират всичко в себе си.