Day to noon ~ Ден до пладне

~Пепеляшка~

Плака тогава. Първият път след като доведената ѝ майка я удари. Плака и втория. И третия. С времето спря. Писна ѝ. Все още болеше. Все още имаше синини. Но вече се абстрахираше от побоищата. Опитваше се да е силна. Сестрите ѝ не помагаха. Тормозът в училище също. Накрая просто спря да се надява, а така ревностно пазената надежда постепенно си отиваше. Накрая избяга. Взе спестяванията си, личната карта и излезе. Както сигурно вече предполагате, тя отиде в бар. Започна да пие. Уиски след уиски. Тогава дойде той. Очаквахте го, нали? Принцът с белия кон. Почерпи я с уиски. И я попита какво я води насам. Болката, заяви тя тогава. Него какво го водеше, поинтересува се. Порокът, отвърна той. И така, от чаша на чаша, тя му разказа целия си живот. Той само седеше, усмиваше се и ѝ поръчваше ново уиски.

Наблюдаваха стриптизьорките. Изведнъж, към полунощ, тя заяви, че иска да бъде като тях. Той само се засмя и подчерта, че тя няма достатъчно извивки и самочувствие за тази работа. Тя само го изгледа насмешливо и пъхна ръце под тениската си. Свали сутиена си и го метна пред него. И отиде да танцува. Защото не искаше да се интересува. Не искаше да изпитва болката. Не желаеше да бъде като преди. Отчаяно имаше нужда от промяна. И в този ми тя го реши. Нямаше да бъде такава. Никога повече. Никога повече нямаше да е слаба и използвана. Никога повече нямаше да позволи да я удрят. Никога повече нямаше да с остави да я тормозят. Никога повече. Какви прекрасни думи.

Отиде до него и го помоли да я прибере в дома си за една нощ. Той, за жалост, отказа. Тя го помоли отново. Той пак отказа. Тя го помоли отново. Той се съгласи, но постави условията си. Тя прие.

На следващия ден, тя отиде в съда. Заведе дело за психчески и физически тормоз. Това бе първото от условията му. Изнесе се от апартамента им и отиде да живее при него. Това бе второто.

Той я накара да се влюби в него. Обсипваше я с подаръци. Целуваше я. Прегръщаше я. Всичко беше прекрасно. Тя му се отдаде изцяло. Стана негова робиня. Негово притежание. И забрави за обещанието, което даде на самата себе си. Той я използваше. Тук бе уловката. Това бе третото условие. Може би, все пак, това беше грешният принц.