Корона от тръни
Ще ви разкажа историята на Деян. Не бе създавал особени проблеми. Родителите му го обичаха. Имаше приятели. Точно като нас. Влезе в хубав университет. Блъсна го кола. Беше тежка катастрофа. Диагностицираха го с мозъчна смърт. Системи поддържаха тялото и органите му. Майка му плака с дни. Питаше докторите дали има друго решение. Дали не са сбъркали. Дали няма начин да спаси детето си? Баща му седеше и гледаше. Лекарите отговаряха по един и същи начин всеки път. С все същия съжалителен поглед. Роднините ги бяха заобиколили. Всеки път, в който майката поглеждаше към детето си, го виждаше да спи. Милваше главата му. Молеше го да се събуди. Плачеше. Бащата на Деян я успокояваше.
Седмица по-късно бащата взе решение и сложи край. Убеди майката на Деян, че така той ще продължи да живее. Той жертва надеждата си, че най-скъпото му ще оживее и надяна корона от тръни на главата си. Трансплантираха органите на Деян. Баща му не проговори повече.

BINABASA MO ANG
Day to noon ~ Ден до пладне
Short Story„Алкохолът не прощава на никого" Думи, които ще помня цял живот. • • • "Да пишеш е лесно. Сядаш пред пишещата машина и кървиш." cover: sadreamer_01