Day to noon ~ Ден до пладне

~6~

Вървеше през гората. Спря до малко поточе и изми кърватата си ръка. Съблече ризата си. Събу панталоните. Изхлузи обувките.
Беше си представяла героична смърт с меч в ръка. Но ето я тук и сега. Оставяща всичко зад гърба си. Бавно легна в поточето. Заслуша се в гласовете на червеношийките. В румоленето на водата.
Някога желаеше да се прероди в птица. Силна и волна. Свободна. Пръстите й се вкопчиха в меката пръст.
Мир. За това мечтаеше. Мир. Просто мир. И в този миг преди да се отдаде на забравата, си пожела да се прероди в дърво. Стабилна. Мъдра. Силна. Вечна. Спокойна.
Дълго лежа така. Притисната до единственото сигурно нещо в света. След няколко часа не усещаше тялото си. След още няколко - не чуваше червеношийките. Светът продължи, докато тя спря.
Бавно, пръстите й потрепнаха. Продължи с опитите да помръдне. След няколко часа движеше ръцете си. След още няколко краката си.
Бавно се изправи от поточето.
Облече ризата си. Обу панталоните. Нахлузи обувките си.
И продължи напред.