Беше тъмно. Тихо. Чуваха се само капките. Устните и кървяха. Може би бяха изминали петнайсет минути, а може би бе час. Не знаеше. Беше твърде заета да се опитва да не умре. Кап. Притисна се към пода на пещерата. Беше студено. Кап. Устните и продължавяха да кървят. Тя продължаваше да ги стиска. Кап. Щеше да боли. Знаеше го. Кап. Беше безпомощна. Гърдите и се свиха. Така ли щеше да умре? Кап. Устните и. Кожата и. Вратът и. Всичко сърбеше. Всичко болеше. Кап. Задушаваше я. Не можеше да мисли. Кап. Искаше да се изправи. Кап. Май хапеше устните си отново. Не бе сигурна. Боляха я. Кап. Спря да боли. Кап.
Изнесоха момичето с окървавени устни от пещерата. Никой не затвори мъртвите и очи.
~За ally1800 защото мяу~
ESTÁS LEYENDO
Day to noon ~ Ден до пладне
Historia Corta„Алкохолът не прощава на никого" Думи, които ще помня цял живот. • • • "Да пишеш е лесно. Сядаш пред пишещата машина и кървиш." cover: sadreamer_01
