Няма да отида на погребението ти. Няма да плача. Плаках достатъчно. Когато ми съобщят, ще стисна устни и ще ги помоля да повторят. После ще кажа: "Добре". Ще се скитам по улиците. Ще се прибера след полунощ. Ще си сложа червената рокля, която така харесваш. Ще седна на масата с чаша вино. Ще си пусна "Горчиво вино" и ще я слушам цяла нощ. Когато на сутринта ми се обадят и попитат защо не съм на работа, ще им кажа, че ловувам ирония. После ще седна и ще пиша. Ще изкарвам и вкарвам болката отново и отново. Ще ми донесе удовлетворение. После гняв. После удовлетворение. И емоциите ще се въртят. Няма да викам. Няма да чупя или блъскам. Няма да плача. Някога един човек ми каза, че полза от рев и сълзи няма. Искрено вярвам в това. Също като теб. Все още живееш. Знам какво ще стане,когато умреш. Подготвям се всяка нощ в кошмарите си.
YOU ARE READING
Day to noon ~ Ден до пладне
Short Story„Алкохолът не прощава на никого" Думи, които ще помня цял живот. • • • "Да пишеш е лесно. Сядаш пред пишещата машина и кървиш." cover: sadreamer_01
