Блясък - #1 Лора от злато

#2 Лора

-Добре де, нямаше ли някой английски благородник, който да плени сърцето ти и да те направи лейди?
Започнах да се смея при въпроса на Соня. Тя беше мечтателка и ме беше оженила за принц Хари, още преди да замина.
-Благородниците бяха на друго място.
Телефонът ми започна да звъни и погледнах към екрана, а приятелката ми започна да мрънка.
-Нали щеше да си с мен цял ден?
Аз не можех да повярвам на това, което майка ми казваше по телефона. Сякаш светът ми изведнъж беше съсипан. Избърсах сълзата от лицето ми и я попитах.
-Къде е? - след като изслушах отговорът й се изправих и затворих. -Татко е получил инфаркт! - Соня стоеше с отворена уста, все още седнала на стола си. - Ще оправиш ли сметката? - оставих й пари и тръгнах.
-Разбира се! После ми се обади!
***
Нужно ли беше и той да е тук? Нямаше ли си друга работа, а говореше с доктора, докато аз прегръщах плачещата мама.
-Ще се оправи и до няколко дни ще си е вкъщи, но повече няма да работи. - Димитър се приближи към нас, облечен с шитият си по поръчка сив костюм. Майка ми се изправи и го прегърна, докато той наблюдаваше мен.
-Благодаря ти, Митко!
За какво му благодареше? А и той мразеше някой да му благодари. Исках само да видя татко и да го прегърна, но нямаше да ми позволят. Вместо това трябваше да гледам него.
-Нищо не съм направил! - Че какво можеше да направи? - Но ще ви закарам с Лора до вас!
-Аз съм с кола и не мисля още да се прибирам, но мама може да я закараш!
Прегърнах мама и този път отново погледите ни се срещнаха. Очите му бяха пронизващи. Изтрих сълзите на мама.
-Той ще се оправи!
-Ще се оправи! - повтори тя и тръгна заедно с Димитър. Бях дошла до тук с такси, но не исках да се прибирам все още, още повече с него.