Блясък - #1 Лора от злато

#29 Лора

Бях щастлива. Усмивката не слизаше от лицето ми, а Митко не се отделяше от мен. Държеше ръката ми, танцуваше с мен, открадваше си малки целувки и ми се усмихваше. Годежното парти беше в ресторанта на хотела на бащата на Соня, където двете с нея прекарвахме доста време като малки и бях наистина щастлива, когато той се съгласи да ни го даде за вечерта.
-Не оставяш момичето да си поеме въздух! - приятелката на майка му, Барбара го потупа по ръката. А аз нямах нищо против той да не ме оставя да дишам. - Отивай да спасиш Лекси от кума ти!
Тази Лекси не можеше ли да се оправи сама с Мартин? Исках да й го кажа, но само стиснах ръката на Димитър, за да разбере, че не искам да ме оставя с нея, но той се наведе целуна устните ми и след това прошепна.
-Веднага ще се върна. - усмихна ми се, отново ме целуна и тръгна към приятелите си. А аз останах с Барбара. Тя застана до мен. Не я харесвах и не исках да си говоря с нея, но не откривах никъде Соня.
-От тях щеше да излезе много добра двойка, но за бизнесмените има по-важни неща от любовта!
Тя какво се опитваше да ми каже? За кого ми говореше?
-Какво точно се опитвате да ми кажете?
-Не мислех, че си толкова глупава?
Не бях глупава. Бях права да не я харесвам.
-С Димитър ще се женим и причината за това не е ваша работа!
-Моя е, скъпа! -тя ме обърна към себе си. - Димитър и Лекси имат история и ако не беше ти и малката игричка на бащите ви сега ти щеше да си само гостенка! Усмихна ми се, но нямаше нищо добронамерено в усмивката й, а след това ме остави сама с мислите ми за това, което ми каза. Погледнах към Димитър. Той се смееше заедно с Мартин и Лекси.
-Какво ти каза тази ужасна жена? - Соня ме хвана за ръка и ме дръпна в прегръдка.
-Искам да се махна от тук! - докато не чух гласа си не осъзнавах, че плача, не усещах сълзите си.
-Тръгвай! - тя ме дръпна и ме поведе нанякъде из хотела на баща й.
***
Двете със Соня лежахме на леглото в президентския апартамент на хотела прегърнати в красивите си рокли и размазан грим.
-Не прибързвай със заключенията преди да говориш с него. Знаеш какво се случи...
-Няма да го направя отново, Сонче!
-Знам. - тя ме прегърна по-силно.
-Бременна съм.
Тя се засмя.
-Очакваше се. Вие се чукате като зайци. - И аз се засмях, защото знаех, че е права. - Чудно как мъж на неговата възраст има толкова много сексуална енергия.
-Ужасна си! - тикнах я, но продължих да се смея.
-Сигурно пие виагра.
-Стига! Напълно сериозна съм. - казах през смях.
-Тогава сигурно страшно много те обича.
-Не знам. Знам че го прави защото така ще получи пълен контрол над фирмата, но май наистина ме харесва.
Чантичката ми лежеше на шкафчето до огромното легло и чух как телефонът започна да вибрира. Може би той ме търсеше затова веднага го извадих и се усмихнах след като видях името му. Усмихнах се и на Соня, докато вдигах.
-Къде си? - чух разтревоженият му глас.
-В президентския апартамент със Соня.
-Трябва ли да се тревожа за нещо?
-Дай ми го! - Соня дръпна телефона от ръката ми. - Малко й е размазан грима. Най-добре ще е да се качиш, защото...
Дръпнах телефона от нея.
-Ще се оправя и ще сляза...
-Аз ще дойда! - каза той ядосано и затвори.
-Виж какво направи!
-Ще го изчакам да дойде, а после ще отида долу за да открия кума и да му издера ...
-Трябва да си оправя лицето, а ти няма да пипаш това на Мартин.
-По-добре да те види така, а Мартин заслужава много повече от това да му издера очите. Уж трябваше да сме заедно, а не се отделя от Лекси.
-Глупости... Той наистина започна да се държи добре с теб.
-Май, това че се съгласих да взема черната рокля го омилостиви малко.

Усмихнах й се и се изправих за да отида до просторната баня, и тъкмо изтрих последните следи от сълзите и размазания грим, когато той отвори вратата. Лицето му издаваше всички чувства, които изпитваше в момента. Беше ядосан, но имаше и тревога. Приближи се към мен и ме прегърна отзад.
-Какво ти направи Барбара? - той знаеше. Усмихнах се и се обърнах към него.
-Кажи ми, че между теб и Лекси няма нищо!
-Между мен и Лекси няма нищо.
-А имало ли е?
Той издиша насъбралия се въздух в дробовете му и вече знаех.
-Беше отдавна и беше само веднъж...
-Преди или след Хоуп?
-Лора...
-Отговори ми!
-Лекси беше най-добрата приятелка на Хоуп. Преспах с нея веднъж след катастрофата. И двамата знаехме, че няма да излезе нищо, просто не бяхме един за друг. Беше просто секс от мъка, от който и двамата имахме нужда тогава, но...- Той потърка очите си...
-Майка й не мисли така.
-Тя си въобразява разни неща...
-Тя мисли, че я обичаш и че си с мен само заради фирмата.
-Лекси ми е просто приятелка. А ти си...
-Какво съм аз?
-Толкова си красива! - той взе лицето ми в ръцете си и ме целуна. - И ще бъдеш майка на децата ми!
Целуна ме отново и ме притисна към плота на мивката.
-Не трябва ли да сме долу? - попитах го. Наистина се бяхме забавили много със Соня тук, а сега и с него. А и имах нужда да осъзная това, което се е случило между него и Лекси.
-Трябва, но ще почакат малко!
Започна да вдига роклята ми, а аз не можех да го спра, защото всеки път, когато ме докоснеше, губех ума си.