Блясък - #1 Лора от злато

#39 Димитър

Майка ми заспа на голямото легло в спалнята. Лора беше започнала да прави промени по къщата. Нямах представа дали все още иска да се омъжва за мен. Нямах представа дали аз искам да се женя за нея. Погледнах през прозореца, луната вече беше изгряла. Нямах представа какво се е случило с Лора. Нямах пропуснати обаждания, нямах съобщения. Нищо. Най-вероятно вече ме мразеше. Ако се беше случило нещо лошо с нея и с бебето... Преглътнах. Бебето ми. Онова, което сега щеше да е тийнейджър или това, което растеше в утробата на Лора? Ако нещо лошо се беше случило до сега щях да съм разбрал. Написах набързо една бележка на майка ми, ако се събуди да не се чуди къде съм и излязох. По пътя не спираха да ми се въртят мисли в главата. Лора дали знаеше? Дали наистина нямаше общо с това, както казваше баща й? Каква беше неговата вина във всичко това? Какво беше правил баща ми на София? Жената, която ме беше родила и плачеше без причина, прегръщайки ме, докато бях малък. Спомних си ясно денят, в който двамата заминаха и ме оставиха при баба. Майка ми замина за щатите и се върна след месец като нов човек. Баща ми, който замина в Русия и повече не се върна за постоянно? Майка ми беше щастлива, а баща ми все същия. След години тръгнах с нея и там срещнах любовта, после я загубих, после се случиха много неща, но това което се случи днес. Всичката помия, всичките лайна и болката... Болката... Спрях на паркинга и слязох от колата. Правех движенията без да мисля, това беше моят дом, моето място. И аз го разруших, но когато отключих врата и влязох, всичко беше изчистено. Стъклата и кръвта я нямаше. А Лора беше легнала на леглото ми, сгушена до Соня. Дланите й бяха превързани. Приятелката й я беше обгърнала в ръцете си. Преглътнах. Знаех, че може да се е наранила, но докато не я видях не осъзнавах. Имаше засъхнали следи от сълзи по страните й.

Соня рязко отвори очи и това едва не ме събори на земята от страх. Постави показалеца пред устните си за да мълча. Леко премести Лора на възглавницата, както майка прави с детето си. Погледнах плоския корем на Лора. Дори още не й личеше...

-Току що заспа! - прошепна тя и ме изтика от стаята и веднага, когато затвори вратата ме удари силно по рамото. Юмрукът й беше малък, но болката беше силна, имайки предвид всичкото стъкло, което майка ми изкара от мен. - как можа да я оставиш сама да се оправя с всичката бъркотия? Ти идиот ли си?

Изправих се заплашително над нея и я видях как трепна. Изплаших я, но тя не знаеше нищо, не знаеше че няма основание да ми говори така. Тя отново трепна, докато се взирах в очите й. Болка, страх и отчаяние се беше изписало на лицето й.