Блясък - #1 Лора от злато

#13 Димитър

-Ти краката на дъщеря ми ли гледаше?
-Не, Ник! Съвсем не!
-Видях те! - той се засмя.
-Тя е малка за мен!
-Тя е достатъчно голяма да се омъжи. И разликата на майка ти и баща ти е по-голяма от вашата с Лора. - не можех да повярвам. Ако му беше казала щях да полудея.
-Да и за това свършиха на двата края на света. Мама в Щатите, а баща ми в Русия. - той взе чашата си и отпи от чая.
-Пий чай, момче! - И аз взех чашата с топлата напитка и отпих. -Това, че са разделени не означава, че не се обичат. Дори не се разведоха.
Този разговор не ми харесваше.
-Само за да се тормозят взаимно.
-Ники, моля те, остави момчето! - Не можех да повярвам на къде тръгна този разговор. Трябваше да говорим за работа.
-Трябва да обсъдим сделка...
-Той зяпаше краката й! А ти как й позволи да облече това нещо дето... Искате да умра ли? И той не откъстваше поглед от нея цяла вечер. - Исках да се скрия някъде. Май беше време да се прибирам. Нямаше да мога да говоря с него не само тази вечер, а и всеки път щом го видя. Той беше разбрал и сега щях да стана мъртвец. Не предполагах, че ми личеше толкова. - Не си мислете, че не видях как се гледахте на масата. Погледите, които си мислехте, че можете да скриете от мен. За нея знам, че те харесва още откак беше на десет. Обаче ти си мислиш само как да й се навреш между краката.
-Ники, успокой се!
-Не, Мария! Нищо ми няма. Какво правиха горе двамата сами?
-От къде мога да знам?
-Аз си тръгвам! - изправих се.
-Седни! Знаеш ли какво направи баща ти?
-Какво е направил? - нямаше да седна. Не само, че знаеше ами си мислеше, че аз съм я подмамил. Но нямаше да му кажа, че дъщеря му е кучка и сама ми се навираше в леглото. А пък аз какво си мислех като започнах да я чукам?
-Е хубаво, стой прав тогава! Баща ти даде всичките си дялове на Лора, както и аз!
-Не може да сте го направили! Защо сте го направили? - Мария ме дръпна към стола, на който седях.
-Няма значение. Направихме го.
-Тя знае ли за това?
-Тя нищо не знае! Изпратих ти я във фирмата за да те изкушава, но вие само се карате и се... гледате като котараци. Бяхме се разбрали с баща ти да ви прехвърлим всичко. По-късно той ми каза, че е прехвърлил неговите на нея, а не на теб. Каза ми, че това е начинът да те накара да се ожениш за нея.
Те двамата бяха направили това за да се оженя за нея и той ми казваше, че тя няма никаква представа. Имах нужда от време за да го осъзная.
-Разбира се, че нямаше да го направя! Това е...това... - не можех да говоря.
-Няма да те лъжа, че не ми е минавало и през моята глава, но пък исках детето ми да е щастливо и да не я вкарвам в брак по сметка.
-Защо си му позволил да го направи?
-Не съм му позволявал. Получих инфаркт, когато той ми каза, а ти никога няма да се ожениш и фирмата ще остане в ръцете на мъжа й, когото няма да обича, защото обича теб! А ти вече няма да можеш да управляваш, защото той ще командва!
-Лора ми предложи да се оженя за нея.
-Това вече не го знаех, кога?
-Преди...известно време.
-Като е известно кажи кога?
-Две седмици!
-Хубаво! - в интерес на истината не очаквах такава реакция. Той знаеше нещо. - И кога ще е сватбата?
-Ти си знаел!
-Разбира се, че знам! Наех човек да я следи и знам, че идва у вас, но не предполагах, че ти е предложила. Смело момиче, като майка си. Ти знаеше ли, любов моя?
По лицето на Мария не виждах да е знаела. Все още стоеше и ме гледаше с отворена уста, като че ли току що й бяхме казали, че еднорозите съществуват и вчера сме яздили.
-Аз й отказах.
-И какво правеше всяка вечер при теб?
Това беше моят край. Отворих уста, но от нея излезе само въздишка.
-Ще... Те... Убия... - той се опита да стане, но му беше трудно. Май аз щях да го убия. - Мария, помогни ми!
-Скъпи, успокой се!
-Не ме скъпосвай! Дай ми пушката!
-Тя се опитваше да ме убеди!
-А какви бяха пакетите, които получаваше от теб!
-Подаръци!
-Ти не правиш подаръци!
-На нея правих! Опитах се да я подкупя да не идва повече във фирмата и да ме остави на спокойствие. - мразех да лъжа, мразех да лъжа Никола, но нямах друг избор.
-Добре! Не ми помагай повече, скъпа! Извинявай, че ти се развиках. - той започна да я гали, където свари.
-Добре, скъпи! Сега спокоен ли си?
-Да, скъпа! - обърна се отново към мен. - Приеми предложението й, но в никакъв случай не й казвай за сделката с баща ти! Кажи й, че я харесваш или там каквото измислиш! Само не ми наранявай момиченцето, ако не искаш аз да нараня теб!
Но тя все някой ден щеше да разбере...