Блясък - #1 Лора от злато

#26 Димитър

Знаех, че ме обича и точно затова вината, която изпитвах беше още по-голяма. Тя щеше да разбере всичко и да ме намрази.
Двамата с Мартин стояхме в офиса ми и обсъждахме предбрачния договор, докато единственото, което исках беше да бъда под нея.
-Нали знаеш, че когато прочете този договор ще разбере, че тя притежава фирмата?
-Знам, разбира се.
-Може да иска да отмени годежа.
-Няма да й го давам преди годежа.
-Но тя все пак трябва да го подпише преди сватбата.
-Не може ли въобще да не го подписва? - Мартин просто стоеше, гледаше ме и се чудеше дали говоря сериозно. - Няма значение, тя трябва да знае.
-Разбира се, че трябва да знае. Моли се само да не те изгони от фирмата.
-Няма да ме изгони. Тя не знае как да я управлява.
-Ами ако се откаже от сватбата?
-Няма да го направи.
-От къде си толкова сигурен?
-Защото ще й го дам веднага след като разберем, че е бременна.
-Ти си луд!
-Луд съм и имам голям проблем. Започвам да се привързвам, а това не е добре. И искам това бебе и да я направя щастлива, а когато разбере, какво е направил баща ми и че аз съм знаел и че не съм й казал…
-Нали ми каза, че тя знае, че го правиш за да управляваш фирмата без тя да ти се меси! Няма да е чак толкова шокирана. – той се засмя, докато на мен ми идваше да избягам и да се скрия или ако можеше въобще да не се беше случвало това, което се случи между нас, но нямаше смисъл да се лъжа, защото въобще не съжалявах. Дори и за последствията, които следваха решението й да ме прелъсти. Вече обожавах тази грешка, това нейно настояване да влезе в леглото ми. Усещането да се будя до нея и да бъда с нея цяла нощ да я прегръщам. Беше по-хубаво от всичко, което някога съм искал с Хоуп, а сега трябваше да разваля всичко като й кажа.
-Тя е жена и ще ти се сърди известно време после ще ти прости. Виждаш ли Сончето как се държи сега и колко е добричка, а преди беше огън и се дразнеше от всяка моя дума. Просто осъзна, че съм прав и че не съм толкова лош.
-Просто Лора я помоли да отстъпи, защото не желае кумовете ни да не могат да се понасят  на сватбата. В случая Соня е по-добрата и по-разумната от двама ви.
Той се замисли върху това, което му казах и видях отново онази усмивка и онова дяволито пламъче, след което избухваше онзи ужасен пожар. И знаех, че този път жертвата му ще бъде най-добрата приятелка на Лора.
-Не трябваше да ти казвам. – въздъхнах, но вече нищо не можех да направя. – Не прави нищо докато мине сватбата!
-Ти пък си влюбен. –Стояхме един срещу друг и осъзнавах, че той е прав. Той го виждаше, аз го знаех, но  все още не се осмелявах да си призная дори пред него, а още повече пред Лора. Не ми беше трудно да се влюбя в нея. Тя беше съвършена. Освен красивата външност беше добра, обичаше семейството си и приятелите си. Обичаше и мен. Даваше ми сигурност и топлина. За краткото време, в което бяхме заедно свикнах с нея. Свикнах с това да заспивам и да се будя до нея. Да я притискам в обятията си, да я слушам какви промени мисли да прави по нашата къща. Не исках да убивам това. Но след като прочетеше договора, който в момента стисках в ръцете си всичко щеше да се промени.
Трябваше да направя нещо.
-Отказвам се от предбрачния договор.
-Разбира се, че няма да го направиш.
-Не искам тя да разбира.
-Оставаше и да искаш! - той се засмя. - Жените са коварни и когато ги излъжеш или скриеш нещо от тях стават още по-ужасни. Тя ще ти стъжни живота. - той седна на стола и се завъртя към мен. - Като стана дума за ужасни жени, Соня все пак ме покани да отида на откриването на прословутия й магазин.
-И ти мислиш да отидеш?
-Разбира се, че ще отида и ще й се правя на гадже.
-Не го прави!
-Тя няма да има нищо против. И без това си мечтае да я поканя на секс среща.
-Ужасен си.
Тикнах го леко и той се завъртя на стола и се разсмя.