Блясък - #1 Лора от злато

#27 Димитър

Животът поднася изненади. Точно в деня на моя годеж изненадите идваха една след друга.
Първата беше майка ми, която цъфна на вратата ми в седем сутринта с най-добрата й приятелка Барбара и дъщеря й Лекси. Не очаквах да ги видя. Това, че беше получила покана не означаваше, че трябва да идва и още повече да води тези двете.
-Имаш нов татус, Дими! - Лекси прокара пръста си по дяволчето на гърдите ми.
-Наистина не повярвах, че ще се жениш! - Барбара ме прегърна, въпреки че бях все още само по сивото долнище, с което спях, а Лора все още блажено спеше в леглото ми. Въобще не исках да се среща с тези змии.
-Имаш ли кафе? - прекъсна я Лекси, но тя продължи.
-А още повече когато майка ти получи поканата.
-Тя ми е майка. - казах спокойно.
-Имаш ли кафе? - провикна се Лекси от кухнята. Отидох при нея, а тя бъркаше в кутията с корнфлейкс, а аз й казах със спокоен глас .
-Не викай толкова! Лора все още спи.
-Годеницата ти е тук? - тя хвърли остатъка от ръката си в кутията и мина покрай мен. Щеше да отиде в спалнята ми, а нямаше право. Опитах се да я настигна, но беше късно. А майка ми и Барбара се бяха разположили удобно на дивана ми. Видях как Лекси се приближава бавно като хиена към Лора, а тя беше толкова красива и спокойна, докато спеше. Легнала по корем, а красивата й руса коса се стелеше по голия й гръб.
-Наистина е млада. - при думите на Лекси Лора подсочи и със сънени очи се обърна към нас. Зърната й бяха настръхнали, а устните подпухнали от снощните ни целувки. - И красива.