Ден 8: Напишете предистория за този супер-герой.

10 0 0
                                    

Има светове отвъд нашия. Светове пълни с причудливи форми на живот и също такива пълни с хора, досущ като нас самите. Да, точно така, като теб и мен. Е, с малка разлика, че са на хиляди светлинни години от нас и може би дори по-развити от нас, а кой знае, може би не съвсем. Но тези хора съществуват, независимо дали искаме да го приемем като факт или не. 

Точно един такъв свят отвъд нашия бе Гардън Вали. Знам, знам, звучи като име на долина, но всъщност бе доста приятно градче - като изключим факта, че губернаторът му си бе поставил за цел да го насели целия със своите наследници. И когато казвам това изобщо не преувеличавам. Губернатор Хоуп стоеше зад направата на 9 деца от три различни жени и по слуховете очакваше 10-то от последната си приятелка. Всичко звучеше чудесно (доколкото почти 10 деца от един мъж би могло да звучи по този начин) до момента, в който не се оказа, че Гардън Вали не е достатъчно голям, за да побере нарастващата нова популация на губернатора. Това се дължеше главно на факта, че градчето се намираше на една малка планета джудже, която разполагаше с определен капацитет и ресурси и нямаше как да издържи нарастващия си брой заселници. Истината бе, че ако не се вземеха мерки навреме имаше голяма опасност планетата да започне да се свива от само себе си и да най-накрая да изчезне съвсем, поглъщайки всичко на едно с хората в нея.

Ето защо губернаторът не губи време (освен да прави бебета, навярно) и започна да обмисля план за действие. Той си харесваше малката планета и също си харесваше плана за популацията й, затова и не смяташе да се раздели с нито едно от двете. Да не говорим, че Гардън Вали бе не само много приятна за живеене и красива местност, но също и предразполагаше обитателите си да развиват различни дарби. В резултат на това някой от тях се бяха дотолкова усъвършенствали в използването им, че бяха достигнали пълния им потенциал. На Земята обикновените хора наричаха това "супер сили", докато за гардънвалияните си беше просто дарба. Четене на мисли. Телепортация. Телекинеза. Всичко това бяха просто ежедневие тук. По тази причина и самият губернатор се ползваше с такава дарба. Неговата бе "остър като бръснач ум". Проблемът бе, че освен тази си дарба, той се ползваше и с доста подмолна същност. Губернатор Хоуп бе наясно, че ако продължава с бебетата не някой друг, а именно той щеше да стане причина за унищожението на планетата, но пък от друга страна не искаше да прекъсва проекта си. Едно бе ясно - трябваше да се освободят нови места за още бебета, а никой нямаше намерение да си даде мястото без ропот. Трябваше да се намери друго решение. И острият ум на Дилън Хоуп отново не го разочарова, давайки му вярното такова. Отговорът бе ясен - за да се освободят нови места, трябваше да се премахнат хората, които ги заемат. А, градът бе пълен с безполезни такива, които само пречеха на гениалния план за световно господство на Дилън. Трябваше да се направи нещо по този въпрос. Ето защо, още същата вечер Дълън изобрети електронна джаджа, която бе толкова сложна и неразбираема, че само той можеше да борави с нея - в ръцете на грешния човек тя можеше да доведе до невъобразими щети. За какво служеше ли? С нея той премахваше от планетата всички ненужни хора - престъпници, бездомници, понякога дори достолепни старци и старици. Идеята бе, че той не злоупотребяваше (доколкото да освобождава място за собствените си деца не бе злоупотреба), просто премахваше всичко ненужно. И така до деня, в който сложната джаджа не изчезна. Дилън предполагаше, че някоя от бившите му жени я е взела, но след като всички те самите изчезнаха за една нощ без следа, вече не бе чак токова убеден. Накрая извършителят се оказа съвсем друг (едно то децата на Дилън бе решило, че това е някаква играчка и бе натискало копчета на произволен принцип), в резултата на което сега бе прекалено късно - джаджата бе счупена и злината бе сторена. От този ден нататък никой в Гардън Вали не бе в безопасност. Устройството практически само избираше кой да премахне и никога не се знаеше кой ще е следващия. Дори губернаторът не беше в безопасност. 

30 дневно предизвикателствоWhere stories live. Discover now