30 дневно предизвикателство

Ден 1: Пренапишете класическа приказка

Ако имаше нещо, което Сиана обичаше повече от себе си, това бе златният й пръстен, който се предаваше от поколение на поколение още от пра-пра-пра-пра баба й насам. Обожаваше обкова му от бяло злато, потъмнелите, но все така ясно видими думи „от любов" от вътрешната му страна, малкият диамант на върха му и чувството, че е само и единствено нейн. Сякаш бе някакво доказателство за това, колко по-велика от останалите хора бе тя – по-красива, по-талантлива, по-успяла и определено с пъти по-богата от много от тях. Такива бяха предимствата на това баща ти да е собственик на една от най-влиятелните компании в България. Тя ги осъзнаваше много добре и не преставаше да се възползва от този факт, още повече да го навира в носа на всички служители във фирмата, които бяха намерили мястото си в нея по трудния начин, докато тя просто се бе появила и директно бе заела едно от главните места. Ето защо и никой не отричаше, че живота й бе повече от прекрасен – дотолкова прекрасен, че на Сиана и се налагаше периодично да напомня на себе си колко голяма късметлийка е местейки любимия си пръстен от един пръст на друг само за да установи, че на всеки един от тях той изглежда все по-добре и по-добре. Но дори и в най-прекрасната ситуация често съдбата се намества, за да ни покаже, че винаги има на какво да се научим от нея.

Сиана никога нямаше да забрави деня, в който съдбата дойде за нея с поучителния си урок. Беше четвъртък – същия през който вече хич не ти се работи, защото е почти края на седмицата, но пък и няма как да излезеш на парти, защото утре си на работа. Не че Сиана правеше нещо различно от това да си развява изрусената до бяло и пълна с екстеншъни коса или да си клати марковите обувки на стола или да ги разхожда по коридорите, местейки златния пръстен на баба си от пръст на пръст, но понякога и това има своята недоловима за простосмъртните тежест. Именно в едно от поредните премествания на същия този пръстен нещата се объркаха драстично, когато вместо да се закове на показалеца на Сиана той се плъзна леко по пръста й и изпадна от ръката. И навярно това не би било проблем, ако по същото време тя не беше в тоалетната и той съответно не бе паднал в казанчето. За щастие Сиана още дори не бе припарвала до същото това казанче, така че водата в него бе чиста я тя просто можеше да бръкне и да си го извади, но да не забравяме за кого говорим тук все пак – тя не беше от тези хора, които биха бръкнали в нечие тоалетно казанче пък било то напълно чисто, независимо че на дъното му лежеше най-най-най-най любимия й пръстен.