Живеехме в мъжки свят - свят, управляван от мъже, където жените бяха просто домакини, без определено място сред останалите. Просто част от обстановката. Почти предмет от нея. Така стояха нещата. И всеки, който опиташе да отрече този факт или да го промени по някакъв начин намираше своето наказание. Моето бе смърт.
Не очаквах нещата да стигнат толкова далеч наистина. Знаех, че навирам напудреното си чипо носле, където не ми е работа, но нямах представа, че мерките, които щяха да предприемат можеха да се окажат толкова драстични. Изглежда липсата на каквото и да било желание да се превърна в послушна домакиня, без всякакви цели, мечти и стремежи, различни от къщната работа и чинното подчинение на съпруга ми, се оказа решаващ фактор - това, и появата на чувства на неправилните места.
Е, съжалявам, че исках да бъда нещо различно в този живот. Съжалявам, че опитах да постигна нещо със собствените ми сили, а не на гърба на някой богат предприемач, който да вижда в мен нищо друго, освен едно парче месо, с което да засити глада си. Съжалявам за толкова много неща в момента, но не и за избора, който направих. Избрах да бъда някой. Да следвам сърцето си. Да сбъдна мечтата си.
Ах, как исках да пея! Да покоря света с гласа ми. Да радвам хората и просто да бъда щастлива. Но не. Тогава трябваше да се намеси той - г-н Кандидат-за-президентското-място-на-предстоящите-избори-и-сенатор-на-не-знам-кой-си-щат. А, дяволите да го вземат беше хубав. Един такъв висок, с гъста тъмно кестенява сресана назад коса, с горещи кафяви очи и подкосяваща краката усмивка. Нищо чудно, че бе стигнал толкова далеч. Имаше визията, дипломатическия нюх и говореше така все едно всяка дума, която изрича бе от особена важност. Гласът му бе дотолкова приятен, че човек можеше да го слуша в продължение на часове, без да се усети кое време е станало. Не ме разбирайте погрешно - той не бе първия хубавец с изтънчен вид, който препречваше пътя ми. Много такива като него ме ухажваха непрестанно, но чувството тук бе някак различно. На първо време той дори не ме забеля, а трябваше да си сляп, за да ме пропуснеш някъде. Навярно ви звуча прекалено самоуверена, но харизмата, която носех в себе си, винаги бе привличала хората. Жизнерадостната ми натура. Звънкият ми смях. Меките черти на лицето. Естествено русата коса, която преправях в елегантни прически. Сините очи, дълбоки като езера, на които никой мъж не можеше до устои. Плътните устни, които те караха да копнееш да ги усетиш. Чипото носле, което придаваше някак по детски невинен отенък на лицето ми. Всичко това бе опасна комбинация. Отделно усещането, което носех, това че не искам да съм като всички останали, да се подчинявам на вече установеното, че искам сама да се справям с живота си, че съм достатъчно силна да го направя. Мисля, че повечето намираха това за изключително секси. Е, докато не се намесеше президентско място изглежда.
أنت تقرأ
30 дневно предизвикателство
القصة القصيرةПредизвикателство, в което за всеки ден в продължение на 30 трябва да пишете по зададен сюжет, използвайки въображението и възможностите, които имате. Забавно, интересно и много полезно. ❧ ❧ ❧ Пояснение: Направих това предизвикателство още през 201...
