30 дневно предизвикателство

Ден 11: История, в която главните герои губят силите си за ден.

- Добре, честно ли точно днес реши да откажеш? - не разбра Доктора, говорейки на светещата конзола в центъра на ТАРДИС. Сякаш в опит да отвърне на въпроса му, тя изръмжа леко. - Ще я видим тази работа. - Закани са той, вадейки звуковата си отвертка от джоба. С едно движение я насочи ловко към конзолата и зачака. Нищо, обаче не стана. Нямаше го познатото метално жужене. Отвертката дори не светеше. - Ох! И ти ли! - издразни се той. Беше повече от ясно, че нито ТАРДИС, нито отвертката му работеха в момента.

"БАМ" - чу се тъп звук, който отекна из цялата конструкция. Все едно нещо току-що се бе ударило в космическия кораб на Доктора. 

- Сега пък какво... - изтича бързо до вратата, отваряйки я рязко. Точно понечи да излезе навън, за да провери какво става, когато едва не се спъна в някакъв човек, облечен в подозрително впити по него сини дрехи, червена пелерина на гъба и леко замазана назад черна коса. - Ти да не би току що да се удари в кораби ми? - поиска да знае Доктора. 

- Съжалявам... Летях си, когато силата ми като че ли... изчезна и... - мъжът се надигна от земята и този път Докторът имаше възможност да види огромната буква "S" на гърдите му. 
- Извинявай, но кой трябва да си ти? - не разбра времевия пътешественик, сочейки странната буква отпред.
- О! Аз съм Супермен. - заяви той. - Спасявам невинни, бърз съм като светлината, имам нечовешка сила и мога да летя.- допълни гордо.
- Само дето вече не можеш. - контрира го Докторът.
- Не, не... Сега ще ти покажа. - нахъса се момчето, изправяйки се бързо от земята. Сетне застана в причудлива поза с юмрук във въздуха и зачака. Докторът му метна подозрителен поглед. - Добре, добре... Ще опитам друго. - той се засили с всичка сила и скочи във въздуха, но вместо да полети се стовари на земята. - Ау! - изстена той. - Защо не се лекувам?! - загледа се в прясната рана върху крака си, която бе получил току що.
- Защото нямаш сили. И ти както моя кораб и звуковата ми отвертка нямате прекия заряд енергия, който по принцип ви движи.
- Какви ги дрънкаш? Аз да не съм телефон на зарядно, бе? - възмути се Супермен.
- Всички сме... Е, в известна степен. - сви рамена Докторът. - Просто работим с различни заряди и понякога те се изразходват... Точно както сега. 
- Възможно ли е някой злодей да стои зад това... Някой като Лекс Лутър? Може той да е източил енергиите ни и да мисли зъл план в момента, а? - оживи се изведнъж момчето. 
- Гледаш прекалено много фантастики! - заключи Докторът. - Погледни къде сме. - кимна му да погледне зад себе си. Той последва погледа му, едва сега осъзнавайки, че явно се намират в някакъв парк, който не се различаваше по нищо с всеки един друг парк в света, освен може би с това, че целия бе пълен с хора, налягали по земята, пейките и кой където намери, в блажен сън. - Това трябва да е Лекс.
- Не, моето момче... - потупа го по рамото времевия пътешественик. - Това е планетата Relax. 
- Моля?
- Нали знаеш: планета - едно такова голямо и обло, в космоса се намира...
- Знам какво е планета. Идвам от подобна. - изнерви се момчето в синьото трико, отмествайки ръката от рамото си.
- Е, хубаво. Това е планетата Relax. На нея нищо не функционира докато не си отпочине напълно. - той поклати глава докато обясняваше. - Трябваше да се сетя по-рано. - усмихна се на собствената си несъобразителност.
- Чакай малко! - сети се изведнъж Супермен. - Аз бях на Земята преди това. Как така сега съм на друга планета?! - поиска да знае.
- Нека видим... Преди 5 часа аз също бях на Земята и точно тръгвах. Докато летях, обаче попаднах във въздушен вихър и навярно така съм се озовал тук. - обясни сам на себе си Доктора.
- А, какво за мен?!
- О, ти навярно случайно си бил засмукан от магнитното поле на ТАРДИС.
- На кое?!
- Корабът ми.
- Бах, тоя и име му е дал.
- Хей, Супер... нещо си, съсредоточи се! - плесна пред лицето му пътешественикът, за да привлече вниманието му. - Магнитното поле на моя кораб те е засмукало и така си се появил тук.
- Пич, без да се обиждаш, ама нищо не разбрах.
- Ох... - изстена Докторът. - Още докато си бил на Земята, моят кораб те е "залепил" за себе си и понеже аз съм попаднал тук заради вихъра, ти също си бил пренесен на едно с мен. - обясни с възможно най-простите думи станалото.
- Аха. - прозина се Супермен. - А, как да се върна? - сподави още една прозявка той.
- Няма как... първо трябва да си презаредим батериите и тогава ще можем да си идем. - през същата прозявка обясни и Доктора.

- Тоест? - разтърка сънено очи момчето в синьото трико.
- Ще спим... - отново се прозина Доктора, след което тялото му не издържа повече тежестта на странната умора, която го бе заляла неочаквано и се строполи на земята в безсъзнание. 

***

Два дена по-късно Докторът и Супермен се събудиха отпочинали, потривайки доволно очи. 
- Тая планета си я бива! - призна Супермен, стъпвайки в ТАРДИС на път за вкъщи. - Оу! Това нещо е по-голямо отвътре. 
- Идея с нямаш колко пъти съм го чувал вече.
- Мога ли да летя из него?
- Не!
- А, да левитирам?
- Не!
- Само да се нося наоколо...
- Казах не. Седни си на синия задник и почакай да те върна на Земята. - нареди Докторът. 

След секунда вече бяха на позната им синя планета. Тъй като не се познаваха достатъчно, двамата си взеха бързо сбогом и всеки потегли по пътя си. Като нови. Понякога всичко, от което се нуждаеш е малко почивка.