30 дневно предизвикателство

Ден 10: Започнете с: "Тя докосна малката кутия в джоба си и се усмихна..."

Тя докосна малката кутия в джоба си и се усмихна - детонаторът вътре бе на път да взриви целия град. 

Не че тя имаше нещо против града, по-скоро хората в него. Същите хора, които й бяха причинили токова много:
Майка й и баща й, които я бяха изоставили още като бебе.
Приемните семейства, които никога не я почувстваха истински за свое дете. 
Децата в училище, които й се подиграваха задето си няма истински майка и баща. Същите, които не разбираха защо тя харесва Химията толкова много. Защо й се отдава така лесно?! Как можеше един сирак да е по-добър от тях?!
Децата от горните класове, които я пребиваха от бой и й взимаха джобните, които и без това бяха малко. Заради тях ходеше насинена и с къркорещ стомах с месеци. 
Момчето, което я накара да вярва, че е различен. Че я забелязва по начин, по който другите не можеха. Този, който й открадната сърцето. Този, на когото даде всичко, дори себе си. Бащата на детето й, което трябваше да роди сама на 17, защото той се оказа страхливец, който не искаше да съсипва бъдещето си и затова я изостави. Заради същият детето й бе отнето от социалните грижи и подадено за осиновяване в друга страна и сега нямаше шанс никога да разбере къде е всъщност. 
Всички онези, които отказаха да й помогнат щом разбраха какво се бе случило с нея. Затръшваха врати в лицето й. Наричаха я с имена от рода на "уличница". Отказваха да я погледнат даже. 
Да, това бе за всички тях. 

Тя пристъпи на рампата, готова да хване идващия влак. Вече нищо не я задържаше тук.  Самоделно направените бомби, които й отне 3 години да постави из целия град и да прикрие толкова добре, че никой да не ги забележи, бяха на местата си и готови да експлодират. 

Щеше й се да каже, че съжалява за това, което щеше да направи, но не. Бе минала през толкова много и никой не съжали нея тогава. Хората имат нужда от сериозен житейски урок от време на време, за да им напомни какви свине са били досега. Това щеше да е техният. Ето, че любовта й към Химията даде резултат... и то какъв.

***

Два часа по-късно влакът продължаваше по пътя си, когато мощен гръм раздра небето. Тътенът от него бе толкова силен, че премина през металното тяло на композицията и го разтресе за секунди. Всички пътници бяха в шок, питайки се какво ли е станало. Всички,  освен нея. Застанала спокойно на мястото си, тя върна детонатора в джоба си незабелязано. Доволна усмивка се разстла по лицето й. Тя знаеше. 

От автора: Не знам защо още първия път като прочетох как трябва да започна разказа, си мислех за детонатор в джоба й. о.О И някак оттам негативизмите довели до него се редяха един по един все по-банални и банални. Това е още едно писание, което не мога да твърдя, че харесвам, но моето Аз от 2014 така е сметнало и ще се съглася с него. 
Снимка: Интернет