30 дневно предизвикателство

Ден 15: Напишете история за непознат, който сте видели.

Може или да е неговата предистория или какво си мисли в момента, в който сте се видели.
/Заглавието е прекалено дълго и пренесох останалата част тук/

***

Когато влезе в магазина, нямаше как да не я забележа - искам да кажа опитайте вие да не забележите 3 различни цвята леопардова щампа, гъзарска шапка и огромни очила. Звучеше абсурдно като комбинация, човек би следвало да изглежда нелепо облечен така, но при нея нещата се получаваха. Правеха я ексцентрична по приятен начин, а не тип "поредната странница, прекрачила прага на този магазин". Приличаше на човек, на когото не му пука какво мислят останалите и затова носеше именно това, което на нея си й харесва, независимо колко особено бе то.

- Ъм,... чантата? - почти стовари леопардовата си раница на тезгяха пред мен. 
- Шкафчетата са зад вас. - посочих й аз. Тя се озърна, взе си нещата и се отправи към гардеробното помещение с шкафчетата. Не се задържа дълго там обаче. Секунда по-късно, изглежда забелязала сложния механизъм тип сейф за ценности, пак се обърна към мен с въпросително изражение. Вдигнах вежда в очакване на въпроса. Беше толкова недодялана, че чак беше сладко. 
- Ами,... може ли да ми кажете как работят? - попита конфузно. По принцип съм обяснявал това десетки пъти, та чак ми бе станало досадно, но имаше нещо в това момиче и нямам предвид очевидната любов към леопардовите щампи, което ме накара да се прежаля още веднъж с обясненията.
- Нещо повече, ще ви покажа... - излязох иззад тезгяха и тръгнах към шкафчетата. Приближавайки до момичето можех да усетя парфюма й - някак свеж и едновременно с това закачлив - пастваше й добре. - Ето! - отворих първото шкафче, което ми попадна пред очите, номер 27. Тя се усмихна на нещо свое си и постави раницата си вътре. 
- Уличихте номера. - додаде през усмивка. 
- Моля?
- 27 е моето число. - този път се усмихна на мен и аз почти несъзнателно й отвърнах.

Колко странно! Хората харесваха числа като 3, 7, 10, даже 13 и 23 въпреки символиката свързана с тях, но за първи път чувах за любимо число 27. Сигурно си имаше цяла история зад това. Да, момичето определено изглеждаше като такова, което имаше задна история за всичко. Навярно бе забавен човек и приятна компания. Може би можех да измъкна още някоя дума от нея. Чувството бе толкова странно - беше тук само за секунда, но вече можех да усетя липсата й. И ми бе така интересно да разбера защо.