Criminal

You want me

Една седмица, една седмица не се бяха срещали. Имаха време да помислят или пък не. Тя си намираше всяка вечер различен, с който да преспи, сякаш искаше да докаже нещо по-скоро на себе си. А той се напиваше и заспиваше в повечето случаи някъде по пода или на балкона. Но в Ел Ей винаги е горещо и изобщо нямаше значение. Но започна да си създава други навици, като например да носи винаги оръжие със себе си на кръста както и черно кожено яке, за да го прикрива. Беше се дрогирал още няколко пъти, но с малка доза. Но дори и малка му даваше една блажена наслада. Бе в крайно остри и ледени отношения с баща си. Не му говореше от онзи ден и всеки път щом го видеше из къщата го подминаваше като мижитурка. Но знаеше, че рано или късно щяха да говорят понеже прескъпият му баща щеше отново да го смъмря за нещо. Твърде типично за него.

Чу се оглушителен звук от пистолет

-          Така им се пада на тези, които се опитат да крадат от мен!-гордо заяви Катрин и издуха горната част на оръжието.

Току що бе убила един от подчинените си, защото бе открила неточност в пратките. Бе сигурна, че е негова вината, но и да не е, хора колкото искаш. Какво значение с един повече или по-малко? Именно, тя убиваше без да ѝ мигне окото. Бе безчувствена и зла много повече от Зейн. Защо спеше с всички онези случайно срещнати за по една вечер мъже? Защото искаше да докаже на себе си, че всички са едни и същи. Но уви, твърдението ѝ бе жестоко опровергано. Никой не можеше да бъде като него! Спа с няколко много красиви мъже, не отричаше, че бяха изумителни в леглото, но нещо липсваше, не беше както трябва. Само с него се бе чувствала като кралица. Той ѝ даде да изпита едни неописуеми и невероятни чувства! Бе бог в леглото! Нямаше равен. Но тя опита да го замени, грешка. Опита да го сравни, грешка. Реши, че той е като всички останали – ГРЕШКА! Грешка, грешка, грешка! Той е уникален, неповторим и най-важното, себе си, това го прави такъв какъвто е. Именно, един прекрасен човек с огромна красота. Но средата, в която живее може да го промени и то твърде много, само да не се окаже накрая необратимо.

Косата ѝ бе изправена и хваната на ниска опашка. Носеше черен работен костюм, ако прилепнало късо сако, пола над коляното и черни високи платформи се нарича работно облекло. Чувстваше се сякаш не е правила секс от месеци, а всъщност тези дни го бе правила много пъти. Но ѝ липсваше онова чувство. Чувството, което изпита докато бе с него. То бе неописуемо по свой си начин. Не, бе твърде загоряла да го има. Трябва да го има и то още днес. Ако е веднага още по-добре.