Criminal

I love you

Зейн Малик, това име щеше да се споменава дълго...

Той бе крайно ядосан на Катрин. Какво си мислеше тя? Обърна му гръб, заряза го! Не, това нямаше да ѝ го прости толкова лесно. Щеше да му падне в краката и да го моли. Щеше да си плати за това с лихвите!

Пет дни по-късно

Изненадващо и за двамата бе, че издържаха цели пет дни един без друг. Тя щеше да разруши още малко света за това време. Сега осъзнаваше, че не просто е привлечена от него, той ѝ бе влязъл буквално под кожата. Денем в мислите ѝ бе само той, а нощем бе в сънищата ѝ. Не, не можеше да продължава така. Трябваше да го види възможно най-скоро. Сега. Оправи видът си, грабна чантата и ключовете и профуча през входната врата. Запали БМВ-то си и потегли с мръсна газ. Изобщо не ѝ пукаше за нищо и никого. Единственото, за което някога я е интересувало е Той!

От друга страна Зейн търпеше постоянните натяквания на приятелите си. Те не спираха да му повтарят “казах ти“, “как можа да ѝ се вържеш“ и т.н. Приемаше всичко без възражения. Но сам не можеше да си обясни как до сега още не бе дошла. Нима кучката се бе подиграла с него?! Но не отричаше, че му липсваше кожата ѝ, допирът ѝ, както и тялото ѝ. С никоя друга не бе правил такъв секс, само тя можеше да му даде това, от което имаше нужда. Само тя истински го разбираше, не го упрекваше и го харесваше такъв какъвто е. Да, харесваше я. Но май не бе само харесване и именно от това се боеше най-много. Страхуваше се да се влюби.

След половин часово каране пристигна пред онази къща. Добре, че помнеше пътя наизуст. Слезе и отиде до входната врата. Видя звънец и го натисна настоятелно. Дано само не попаднеше на някой от така наречените му приятели. Отвън имаше няколко коли. Гадост, не бе сам. Никой не дойде и затова натисна пак като направо щеше да счупи копчето от натискане. Отвътре се чу дрезгав мъжки глас.

-          Идвам де! Още малко и ще се счупи звънеца!-като някакъв стар мърморко се оплакваше.

Бе скръстила ръце и нервно потропваше с крак. След миг вратата се отвори и от там се подаде точно този, който търсеше. Той бе наистина изненадан. Мина почти седмица и не очакваше да я види отново, но явно се бе заблудил. Тя все пак бе тук. Гледаха се известно време когато най-после тя реши да предприеме първата крачка.

-          Дойдох тук, за да поговорим.-нямаше да каже, че съжалява или някакви блудкави любовни извинения. Той се дръпна от вратата и ѝ направи път да влезе. Отидоха в гостната на горния етаж.