Criminal

I am one big nothing

След като си взе душ и се оправи, Зейн си уговори среща с момчетата. Те можеха да го разберат и да му дадат правилния съвет. Тази жена го опияняваше, привличаше го и още куп други неща едновременно. Но в едно бе сигурен – нямаше да се откаже просто така от нея. Вече пътуваше за къщата. В мислите му бе само и единствено тя.  Красива, омайна, страстна..истинска жена богиня. Щом пристигна паркира и влезе в къщата. Качи се горе и ги видя да стоят там.

-          Е, Зейн, какво стана с твоята красива прелъстителка?-с ирония в гласа попита Найл.

-          Спах с нея.-спокойно и директно отвърна той. Всичко се обърнаха в негова посока. Това ставаше горещо. Той се забъркваше в нещо непосилно за него. Луи придоби онази плашеща леденина в очите си.

-          Зейн, виждам, че не ни взимаш на сериозно. Тя вече те е оплела в мрежите си. Сега я искаш още, нали? Искаш да бъде само твоя. Но тази жена не е ничия! Тя не е принадлежала, не принадлежи и не ще принадлежи на никого!-думите му сякаш бяха остриета. Изричаше ги без капка милост и емоция.

-          От къде знаеш?! Тя бе моя. Убеден съм, че аз бях по-добър от всеки друг, с когото е била. Не можеш да ме убедиш в противното! Не можеш!-не, не се опитваше да убеди останалите, а себе си в противното. Не им вярваше. Вярваше на фалшивите ласки и измамните целувки.

-          Здравата си хлътнал. Тя ти е влязла под кожата. Вече отдавна това не е просто игра.-поклати отрицателно глава Лиам.

-          Има и друго. Баща ми е наел човек да ме следи къде ходя и какво правя. Сутринта са му докладвали, че тя е слязла от колата ми и щом се прибрах видях, че ме следят. Поисках му сметка, а той ме заплаши. Разбира се, мисли само за парите си. А за синът си пет пари не дава.-болката се разчиташе в гласа му.

-          Прав е, защото и той като нас знае каква всъщност е тя. Но обаче го прави с цел да предпази парите си, не синът си. Не ми се иска да го кажа, но ако трябваше да избира между теб и парите сигурно щеше да избере парите.-това му бе повече от ясно.

Бе крайно изнервен. В този проклет живот за него никога нямаше да има щастие. Той не познаваше тази дума, бе му чужда и непозната. Не виждаше смисъл в живота си. Тогава му оставаше само едно единствено решение – напълно да провали живота си до самия му край. Пуши, пие, може да борави с оръжие, пласира наркотици. Но защо не прибави и още някои неща в списъкът си? Например да използва оръжието и наркотиците си? Да стигне до нещо много по-опасно. Ако пък накрая се само погуби още по-добре. Край на жалкото му съществуване и страданията. Но най-важното, щеше да я направи своя на всяка цената, каквото и да му струва. Вече не му пукаше за нищо. Край на стария Зейн, край на търпението му и преглътването на всичко. КРАЙ!