Criminal

Kill

Бизнесът вървеше добре. Всичко вървеше добре,просто идеално. Нямаше какво повече да желаят. Или пък може би да. Трябваше да си пожелаят безкрайно щастие,но не го сториха. Уви, това бе най-голямата им грешка.

Този път бяха направили поръчка за хероин, амфетамини и купища други наркотици. Поръчката бе голяма. Рискът – двойно повече. И двамата бяха обзети само от тази поръчка. Наблюдаваха без прекъсване всеки един детайл. Не трябваше да има никакви грешки. Всичко трябваше да е повече от перфектно! Бяха нащрек постоянно. Всичките им сетива бяха изострени и напрегнати. Не биваше нищо да се обърква, всичко трябваше да е идеално. И едната грешка може да коства много. Денят бе определен – вторник, 6 Август. Всичко бе изрядно, точно, безпогрешно каквото трябваше да бъде. Катрин подготви коженото си яке убурудвано с оръжия и всякакъв тип ножове. Комбинира с черна пола до средата на бедрото, която всъщност имаше къс клин отдолу, ако случайно пречеше или се скъсаше клинът бе много практичен и си оставаше там. Нагоре имаше черен потник. Накрая приготви и едни черни кожени ръкавици. Зейн си подготви също черно кожено яке, пистолет и няколко ножа. Приготви и черна тениска и дънки. Също като Кат си приготви и черни кожени ръкавици. Просто още една мярка за безопасност.

Най-после денят настъпи. Един изключително важен ден. Чакаха го повече от седмица. Мислеха единствено и само за него. Бяха напрегнати до краен предел и дори не се бяха отдавали на някой по-интимен момент. Целувката бе всичко, което си позволяваха. Не искаха да се разсейват, но и нямаше как. Мозъците им мислеха само за това, още малко щяха и да го сънуват. Започнаха да се обличат. Провериха пистолетите дали са заредени и сложи по няколко допълнителни пълнителя в якетата си, за всеки случай.

-          Всичко готово ли е?-попита отново тя.

-          Да!

-          Парите?-той вдигна куфарчето.

-          Тук са!

-          Добре, да вървим.-той кимна без да изразява каквито и да е емоции и продължи напред.

Тя бе хванала косата си на стегната, висока конска опашка. Навън ме тъмно като в гроб. Бе една крайно мрачна нощ. И по-добре за тях. Позволяваше да се скрият със сенките на нощта. Слязоха долу. Качиха се и потеглиха. Без да обелват и думичка и двамата гледаха съсредоточено пътя. Караха доста време,мястото на срещата бе много отдалечено. Не можеше да извършват подобна “размяна“ насред самият Лос Анджелис все пак. Когато спряха на уговореното място стояха известно време в колата.