Criminal

A new and different Zayn

Зейн имаше среща с момчетата в 14:00 часа на тяхното място или иначе казано изоставена къща в покрайнините на града. Там нямаше хора и плюс това къщата бе изоставена и най-важното, можеха да си говорят на спокойствие и то каквото си пожелаят без дори някой да им пречи. Но не като във филмите на ужасите - страшна, мръсна, порутена.. Не, разбира се, че не. Още щом я намериха Зейн задейства връзките си и я откупи за нищожна сума от общината. Направи пълен ремонт и сега двуетажната къща приличаше на цяло имение. Всяка седмица ходеше чистачка и градинар, за да се поддържа на ниво. И май вече не е изоставена къща, защото се води на името на Зейн Малик, а той и приятелите му често ходят там. Всеки има ключ и ако се чувстват зле просто отиват и остават насаме. Но стига с тази къща.

Зейн си облече черното кожено яке и пъхна в единия му джоб кутия цигари и запалка. Без тях не отиваше никъде. Излезе незабелязан от къщата, баща му пак го нямаше по работа, но и да бе тук въобще не се интересуваше от сина си какво прави къде ходи стига да не го излагаше или засрамваше по някакъв начин. Правилно, мислеше само и единствено за себе си. Но никога не се замисляше ако един ден загуби синът си, дали няма да съжалява за отношението си към него през всичките тези години? Зейн пристигна пред къщата. Паркира колата си до тази на останалите и я заключи. Насочи се към къщата. Отвори и влезе. Качи се горе в хола. Настани се на свободното място до Найл.

-          В събота вечер е събирането.. За това ли ще говорим?-започна директно Лиам. Както и останалите, мразеха да увъртат и винаги караха направо.

-          Една част да.

-          Тоест? Говори по същество.-настоя Луи.

-          Тоест реших да се променя. Писна ми да ме тъпчат и да ме мислят за боклук, ясно?! Ще им покажа кой е Зейн Малик! Много скоро ще срещнат истинското ми лице и дълбоко ще съжаляват за това! Вече се досещате, че планирам да дам това начало точно на това събиране.-очите му бяха потъмнели от яда и омразата, а на лицето му имаше зловеща усмивка, същата като на Луи.

-          А ние може да ти помогнем, нали?

-          Именно!-една още по-зловеща усмивка се изписа на лицето на Луи.

-          Остави това на мен братле! Аз съм точния човек!-ако сега някой можеше да види Луи би се уплаши, все едно дявола се бе вселил в него, но той по принцип бе такъв.