Criminal

Get out

Катрин бе повече от бясна на Зейн. Трябваше да го намери и да задейства пъкления си план. Нямаше да остави нещата така. Оо не, всичко сега едва започваше. Той не бе срещал никога жена като нея. Тя бе повече от всяка друга. Дори не можеше да се сравнява. Имаше тялото, умът и всичко, за да е по-добра. Но тя Е по-добра във всички отношения. Облече се предизвикателно както винаги и излезе. Не пропусна да сложи шал, за да не се вижда “красивото“ петно на врата ѝ. Отново взе колата си. Тази вечер щеше да е по-различна от предишната. Нямаше да бъде негова в никакъв случай. Не, този път щеше да си поиграе с него. Точно като с парцалена кукла! Не бе трудно да го открие с GPS-а при положение, че запамети номера му. Беше в някакъв долнопробен бар. Колко нисшо, помисли си тя. Никога не ходеше на такива места, защото тук имаше само пияници и бедняци, бе долен бардак. А защо някой като него, който си има толкова пари ще идва точно тук? Отговорът е един – иска да забрави нещо чрез пиене. Той бе като отворена книга за нея, тя отлично познаваше мъжкото мислене. Всеки разсъждаваше и мислеше по един и същи начин, в сравнение със жените са коварни и подли. Леко се изкиска,защото знаеше, че тя е точно такава. Влезе през дървената врата,която изскърца. Пренебрегна това и огледа мястото. Всички я зяпаха изпиващо и им потекоха лигите като вълци. Направи отвратена гримаса и продължи да изследва с погледа си. Къде ли би този глупак? А да, на бара наливащ се с поредната чашка. Бързо се насочи към него.

-          Още едно, но тройно!-поръча за пореден път, личеше му, че бе пил и то много.

-          Зейн!-тънкият ѝ глас прозвуча в ушите му като нежна мелодия.

Той обърна погледа си и я погледна безизразно. Тя успя да долови червеникав белег по бузата му дори на мъждикавата светлина. Някой го бе ударил, но кой? Бе ѝ крайно любопитно да узнае, като всяка жена.

-          Как ме намери?-попита директно той.

-          Не бе трудно, а ти защо си тук? Защо се наливаш така?-зададе веднага въпросите си.

Той изобщо не отвърна, а започна да пие от току що пристигналата си поръчка. Това я ядоса. Не можеше да я пренебрегва по такъв начин! Грубо дръпна чашата от ръката му и го погледна с остър поглед.

-          Попитах те нещо! Стига си пил! Защо се само съсипваш така?!-поучително започна тя.