Criminal

Wrecking ball

На Катрин вече ѝ писваше от Зейн. Или по-скоро от властното му държание. Тя не бе някаква играчка, че да си играеше така с нея. Не, напротив! Много грешеше относно това. И май трябваше да му се напомни, че греши. Цял следобед го чака да дойде. Беше си сипала уиски и пиеше. Най-после чу заветното позвъняване на вратата. С леко клатушеща се походка отиде да отвори. Както си и знаеше бе той. Всъщност абсолютно никой не бе идвал домът ѝ освен него, а камоли да я търси. Веднага се приближи до нея и щеше да обсипе врата ѝ с целувки когато бе грубо отблъснат от нея.

-          Какво ти става?!-попита той.

-          Какво ми става ли?! Ти се държиш като пълен нещастник, това става!-започна нападателно.

-          Сега пък това ли?! Вие жените сте пълни истерички!-тя се засмя.

-          Но поне не се натискаме на първия срещнат, за да задоволим нуждите си.-с това го изкара от кожата му. Той замахна да я удари, но тя бе по-бърза и хвана ръката му.

-          Не смей да го правиш още веднъж!-изсъска бавно всяка една думичка.-Аз не съм ти играчка и ти не можеш да си играеш с мен както ти скимне! Ясно ли ти е Зейн Малик?!-натърти на името му.

-          Добре тогава. Знай, че аз няма да се върна. Ти сама ще ме потърсиш когато осъзнаеш, че не можеш без мен, Катрин Дежньова!-отвърна със същото и си тръгна.

Бясна тя отиде в хола и започна да хвърля предмети по земята и срещу стените. Хвана една голяма ваза и я разбира на парченца щом се срещна със стените. Изливаше гневът си върху предметите.

-          Мразя те! Мразя те!-с яд изричаше думите.

Когато малко ѝ мина седна и започна да нормализира дишането си. Вместо да се занимава с чаша направо взе бутилката с уискито и започна да се налива. По принцип държеше на алкохол, но кой би издържал на цял литър и половина? След като бе доста замаяна включи уредбата. От нея зазвуча една толкова до болка вярна песен. Тя лично мразеше тази певица, а как изобщо тази песен се бе озовала там си нямаше и на идея. А може би току що бе пуснала радиото от там? И тя не знаеше. Но от там вървеше песента wrecking ball.

We clawed, we chained our hearts in vain

We jumped never asking why

We kissed, I fell under your spell.