10 години по- млада

пета глава: всичко на ново

- Здравейте ученици, от днес ще имаме две нови попълнения. – заговори сладката учителка, която влезе в стаята и целият клас започна да шушне, в очакване дали са сладки момичета или секси момчета новите ученици. – Моля за тишина! – извика учителя, но това не накара учениците да млъкнат. Нещото, което ги накара да млъкнат бе, отварянето на вратата.

- ГЛАВА 5 – твоята гледна точка като Хери.-

Отвори ти силно врата, ядосана от факта, че тези хлапета нямат никакво уважение към учителката си. Все пак ти беше първия учебен ден и беше с твоите нормални дрехи, а не с униформа. Суитчър и дънки, точно като бунтарка, а и да спечелиш респекта или страха на новите ти колеги, така де ученици. Бавно, пристъпваше към учителката си, като строго изгледа целият клас.

- Това е новата ви ученичка. Моля представете се.- учителката ти направи знак да говориш, като ти облиза устните си, точно като една 70 годишна бабичка, преди да заговориш.

- Здравейте, моето име е Хери, и от днес ще съм в този клас. Надявам се, да нямаме проблеми помежду си. Това е. – през зъби каза последните изречения, след което се обърна към учителката си.

– Къде да седна?

- Ами, последния ред чинове е празен, имаш избор, седни където искаш. 
Ти погледна всичките 4 места. По принцип щеше да ти е хубаво до прозореца, защото първо, дневна светлина, второ, близо до парното. Но щеше да си тотално главен аниме герой, а в ситуацията която се намираше .. това с годините, прекалено беше анимирано вече. Затова седна на съседният чин. Шушукания от сорта, че си хубава и секси от момчешките усти те засипваха. Но с всички сили ти ги игнорира успешно и ето, че часът свърши.

- Хей, здравей, казвам се Джин, точно като духът, които излиза от вълшебната лампа, като я потъркаш. Хахаха. – досадното чернокосо момче, седящо пред теб. Ти го погледна с тъп поглед. Но после се сети.

- Чакай! Ти ли си.. – момчето те гледаше с празен поглед, а ти се доближи до него, за да не те чуят другите– Знаеш ..моя .. помощник? – тихичко му говореше.  Та имаше логика, Джин, вълшебно същество, дух, точно като твоята случка. Това трябва да е той.

Понеже, от както се случи това с теб, минаха 10 дена. През тези 10 дена, ти препрочиташе писмото, излизаше постоянно навън, като забеляза как никой не те познаваше, и в същото време търсеше твоят, така наречен, помощник. Но след 10-те дена се отказа и реши да вземеш всичко в твоите ръце.

- Ами, всъщност, аз съм, да! Аахахаха. – ужасният му смях те накара да присвиеш малко очи, но факта, че го откри най – накрая те накара да чувстваш облекчение.

- Беше време! Приятно ми е да се запознаем! Аз съм Хери.