10 години по- млада

глава 11 - Причинителя

Вече минаха 2 седмици от както последно видя Юнги, като че ли беше се изпарил. А когото и да попиташ за него, никой не го познаваше. Всичко беше толкова странно. Но от друга страна, след като вече си минала веднъж през училищния живот, беше една от умните в класът, без да се напрягаш. Дори ти беше интересно. Единственият, който се състезаваше с теб по знания беше онзи нов ученик Кук. Това момче постоянно следеше с поглед един от съучениците ти и все ядосано. Сигурно са имали сдърпване, ех, не ти пукаше особено.

- За проектите ви по биология ще трябва да работите по двойки. – всички се зарадваха и започнаха да се споглеждат намеквайки кой с кого ще е. – Но аз избирам кой с кого да е в екип. – и отново всички викнаха в един тон разочаровани.

Реално не те интересуваше с кого ще си, беше ти ясно, че няма да правиш нищо, а ще мързелуваш. Винаги си мразела проектите и такива неща. Учителя започна да изрежда екипите.

- Екип шест, Джин и Техюнг. Следващият екип е седми. В него ще са Джънгкук и .. Хери.

- Защо бе?! – промърмори ти, но се усети в същата секунда и каза по- силно – Аз, ами, добре.

Хвърли поглед на Кук за да видиш и неговата реакция, но той пак беше забил поглед в съученика ни. Явно забеляза, че го гледаше и обърна поглед към теб и леко ти се усмихна и кимна.

Мамка му, сякаш те побиха тръпки от тази усмивка. И в същото време те заболя китката, на същото място, където се беше появила падащата звезда. Това често ти се случваше, когато си на училище, но никога вкъщи. Това те караше да развиваш теории, за които за да потвърдиш, ти трябваше Юнги.

- След часовете се разберете всички екипи и до края на седмицата ви искам докладите. Давам ви пълна свобода и очаквам нещо оригинално от вас, а не копирано от интернет! Да знаете, ще ги сверявам! – рече учителя и точно тогава би звънеца. До края на часовете имаше още 2 часа, но щом ще работиш с Кук, може би плана ти за мързелуване беше развален.

Последният час беше физическо, а теб те мързеше много, затова се оправда пред учителката, че си в цикъл и затова ще прекараш часът си в библиотеката. Номера мина. Ти се заби в библиотеката и взе всякакви книги, обясняващи за свръхестественото, подмладяване и пътуване във време за да намериш отговор сама за случващото се. Вече изчете всичко за съзвездия, падащи звезди и луната, но нищо не намери.

- Кой да предположи, че бих те срещнал тук. – познат мъжки глас заговори пред теб, което те накара да надигнеш глава от книгата.

- Със синя коса си сега? И къде по дяволите се беше затрил, Юнги? – ядосано затвори безсмислената книга, която всичко се обясняваше с библията и се вдигна лек прахоляк.

- Не ми ли отива? Намирам се за по – атрактивен така. А колко много лайка има в инстаграм! Пръснах ги направо! – момчето пред теб се кифльонеше, като си буташе косата. Накрая се намести до теб на масата. – Ии, какво откри в тези книги?

Ти си погледна записите, които до сега бяха „хляб, превръзки и мляко", защото нямаше нищо в тези книги.

- Никаква информация относно мен. Трябва ли да продължа живота си, без да се позаинтересувам защо стана и какво беше онова, което не ми каза? – момчето те гледаше с жабешката си физиономия, което те накара да се ядосаш. – Какво?

- Нищо. Можеше просто да ме питаш. – рече Юнги, облягайки се на стола си като шефче.

- ДА ТЕ ПИТАМ? КАК, КАТО ТЕ НЯМАШЕ 2 СЕДМИЦИ?

- Тук си бях, беше скучно да бъда лекар. Затова станах секси библиотекар. – Юнги ти се усмихна и намигна, което те накара да хванеш най – голямата книга и да я пуснеш на главата му. – Ау бе!

- Нали си ми помощник! Трябва да си около мен! А ти ме остави! И .. тази падаща звезда, постоянно ме боли! Дори и сега! От както съм влязла тука, не е спряла болката .. – ти показа китката си на синекосия пред теб, които ти се усмихна леко.

- Откри ли причината за тази болка? – ти поклати глава, но после се замисли и посочи Юнги.

- Ти? Ти ли си? Заради теб ли ме боли? – отговори ти на Юнги и сви вежди. Имаше логика, той стоеше в училището, а теб то болеше точно тогава.

-Абсолютно не! Боже .. мислих те за по умна. Тц, тц..  – синекосия Юнги се изправи изастана зад теб, като завъртя главата ти на една посока. Тогава ти забеляза момче, седящо в другият край на библиотеката, заспал върху една книга. Присви очи за да можеш да разпознаеш лицето на спящият и лигавещ книгата в момента.

- Това .. това е Джънгкук? Той ли е причината?! Но защо???