четвърта глава: Осъзнаване

345 49 3
                                    

- Втори шанс .. – момичето прибра старателно всичко в плика, личната си карта, кредитната карта и писмото, вдигна го и усети колко по- тежко е от първоначалното, като го намери. – Все още не вярвам в това. Някой си прави шега с мен, скрита камера?

Хери се изправи и облече първите дрехи, които й се мернаха. По- принцип всички дрехи бяха по- нея,  но сега, те бяха широки. Да, тя беше качила някое друго килце(10кг) в последните години .. Но тя отново си помисли, че това не е реално. 

Реши, че и трябва въздух, а и цигари. Затова излезе навън, като взе чантичката си.

Излизайки навън, поздрави няколко съседа, които я погледнаха странно и не й отговориха нищо. Все едно не я познават.

Но тя не ги отрази.

Влезе в близкият магазин, взе си един чипс, една вафла и отиде на касата.

- Само това ли? – попита касиерът.

- И кутия цигари. – Хери отговори, като търсеше портмонето си от чантата.

- За цигари ми трябва лична карта. – момичето сбръчка вежди, като чу това. Та тя е на близо 30 години, този шегува ли се?

Хери откри портмонето си и и извади личната карта, но преди да я подаде, забеляза нещо. Годината на раждането .. пишеше, че е на 19 години сега. Но, но.

- Без цигарите, ако може. – момичето проговори тихо, без да отмества погледа от личната си карта, от годината на раждането й.

Но как, нали тя прибра тази лична карта в онова пликче с писмото? Нещо странно ставаше, определено. Тя на бегом се прибра вкъщи, извади всичко от портмонето си, но следа от старата й лична карта нямаше.

- Пликчето! – отиде набързо до масата, като разпиля всичко от пликчето, но новата лична карта пък там липсваше.

- Но това е .. невъзможно. Как е .. но аз … аз наистина съм на 19?

🔞🔞🔞🔞🔞

10 години по- младаWhere stories live. Discover now