10 години по- млада

шеста глава: опа

- Та днес, като твой помощник, ще те разведа из училището. – това момче, с големите рамене, ти изглеждаше доста глуповат, за да е твоя помощник. Но той сам го потвърди, че е той.  Джин се изправи пред теб и ти направи знак с главата да го последваш. Колкото и да те мързеше, трябваше да слушаш и изпълняваш.

- Имам въпрос, кафе машинка имаме ли тук? Не съм пила кафе днес, а без кафе- момчето те гледаше втрещено, и определено това те провокира да зададеш въпроса си. – Ама защо ме гледаш така?

-Ами, ти пиеш кафе? Аз мислих, че само възрастните го пият. То е гадно и горчиво. – повдигна вежда на думите му, това беше странно.  Пребели очи на думите му и реши повече да не питаш за кафе.

След 10 минутна, скоростна разходка, той ти показа най- важните неща, като тоалетната, библиотеката и стола. Доста наблегна на стола. Най – накрая се запътихте отново към стаята ви. Но от вътре те гризеше да го попиташ за съществените въпроси.

- Хей, ами .. за моя проблем. Знаеш ли, дали това ще остане за винаги или ще се върне старото ми аз някога пак? – тихичко го придърпа и попита. След въпроса ти, момчето се отдалечи от теб с крачка и се замисли, потърквайки челото си.

- Ако зависи от мен, бих те оставил завинаги. – след думите си, Джин ти намигна и прати въздушна целувка, което те обърка много. - Дори и да не знам за какво точно говориш.

- Не знаеш ли? Ама как така? Нали си ми помощник?  - момчето кимаше с главата си, което още повече те объркваше.

- Аз съм помощник, да. Моя задача е да покажа и помагам на новите ученици в училище. Но не знам нищо за новите попълнения, така че тайните ти са скрити от всички. – ти остана с отворена уста и гледаше тъпо. Това значи, че не е този помощник, за когото си мислеше. Да, ами беше права! Той изглеждаше прекалено глуповат, за да е наистина той.

Силно въздъхна, като разроши косата си ядосано и тръгна напред към стаята, в която ще имахте час, оставяйки Джин замислен зад теб. Значи отново въпросите ти останаха без отговори. Докато си вървеше и зяпаше надолу замислено, силен удар с врата те събори на земята. Всичко пред теб стана черно и изведнъж звуците около теб ставаха все по- далечни, докато официално не чуваше нищо.

- Джънгкук, много лошо начало за първият ти учебен ден! Да убиеш човек с врата..