10 години по- млада

глава седем: здравей

Три .. две .. едно.. и ти духна свещичката пред теб. Настъпи пълен мрак изведнъж, който беше прогонен след секунда от  някаква силна и ярка светлина. Чуваше някой в далечината да ти вика името. Звучеше като ехо в началото. Беше мъжки  красив ангелски глас. Най- вероятно отиваше в рая и сега реално умираше. Мъжкият глас, викащ името ти се доближаваше все повече. Накрая викането се чуваше буквално в лицето ти и нещо ти разтреси силно цялото тяло.

- ХЕРИ. ДОБРЕ ЛИ СИ. ЧУВАШ ЛИ МЕ? – Джин те тресеше толкова силно, че имаше чувство, че си някакъв чувал с картофи, а не човек.

- Д-да .. добре съм, като изключим сътресението, което ми причиняваш в момента. – след думите ти, момчето се усети и те пусна. Силна болка прониза тила ти, което те накара да сбръчкаш вежди. Ти се опита да се изправиш, но единствено успя да седнеш на земята, като фокусира пред теб красив младеж стоящ до Джин.

- Аз.. извинявай много. -  младежа изглеждаше угрижен, явно той е причината за главоболието ти в момента. Едната му устна трепереше, явно се беше уплашил – Наистина много, много се извинявам! Как се чувстваш?  Да те занеса ли при санитарката? – момчето изглеждаше прекалено притеснено, но това ти позволяваше да го огледаш в момента. Боже, как да се сърдиш на такъв хубавец?

-Не, наистина, добре съм, просто .. главата ме боли малко. – с помощта на стената зад теб ти се опита да се изправиш, но явно беше прекалено рязко, защото ти причерня пред погледа и загуби равновесие. Силна мъжка ръка те хвана преди да паднеш отново. Точно тогава ти проблесна отново пред погледа и видя красивия младеж. „ освен, че хубав, и силен, а ти си педофилка, Хери“ помисли си ти.

- Не мога да те оставя така. Ще те занеса при лекарката. Но .. къде е тя? Днес ми е първия ден и не знам нищо.. – момчето продължаваше да говори, а ти не можеше да смъкнеш поглед от големите му черни очи. Бяха наистина големи. И черни.

- Ако чакаш тя да ти помогне, си объркал. И тя е нова ученичка също от днес. Какво добро начало за едно добро приятелство, не мислите ли? – Джин потупа двама ви по раменете, при което ти го изгледа злобно. Нямаше да говори той така, ако него го бяха цапнали с вратата. – Аз ще ви занеса до лекарката, хайде, след мен! А между другото, аз съм Джин, а пострадалата е Хери, ако не си разбрал все още.

- Ох, аз съм Джънгкук. Благодаря ти Джин и извинявай отново Хери. – ти просто кимна с глава, но вътрешно се молеше да млъкнат, щото ти причиняваха двойно главоболие. 

За твой късмет, в края на коридора се намираше и стаята на лекарката, а през целият път, новият ти съученик те придържаше да не паднеш, въпреки, че му спомена няколко пъти, че си добре.

- Е, аз ще влизам в час. Джънгкук, нали не е проблем да останеш при Хери тук? Аз ще се върна да ви взема после. Ами чао- бао! – рече Джин и не изчака отговор и просто се обърна и тръгна с бърза крачка към часът си, оставяйки двама ви сами в големият коридор.