10 години по- млада

глава девет: помощникът

- Какво? От къде знаеш името ми? – ти гледаше уплашено към русокосия лекар, които се изправи и тръгна бавно към теб, като пак беше вкарал ръцете си в джобчетата на бялата мантия.

- Аз знам много неща за теб и много неща, които ще са ти от полза. - Юнги седна до теб възможно най – близо и си извади едната ръка от джоба и те хвана за твоята ръка.

- Какво правиш? – ти присви очи, следейки всяко негово движение, поставяйки го под съмнение. Русокосия не ти отговори, просто придърпа ръката ти до себе си и я целуна нежно дланта ти.

В първия момент си помисли, че този е някакъв психопат и си отдръпна ръката, но той не ти я пусна. И тогава изведнъж ти причерня пред погледа, а след секунда ти се намираше в небето и с бясна скорост хвърчеше нагоре.

- Какво става?!? – крещеше и мяташе ръце и крака с надежда да се спасиш, но спасение нямаше. Летенето спря изведнъж, като излезе извън орбитата и настъпи тишина и спокойствие. Всичко около теб беше черно освен под краката ти и луната над теб. 

- Всичко е в ума ти. – гласът на Юнги заехтя около теб. – Както и аз. Обърни се. – така и направи, успя по някакъв начин да се завъртиш и да видиш как се рее заедно с теб русокосия.

- Как.. къде... аз .. – не знаеше как да зададеш точния въпрос, защото дори не знаеше какво искаш да питаш. Просто мяташе ръце наляво и дясно, но определено да видиш Юнги, беше успокоително до някаква степен.

- Товае процедура между помощник и неговия ученик.  Така се свързваме душевно и ще могат да ни следят шефовете как се справяш ти и аз. Мързи ме да ти обяснявам още. - русото момче полетя към теб и хвана ръцете ти, а на допир всичко ти изглеждаше достатъчно реално, за да е просто в ума ти. - Може малко да заболи, да знаеш. 

Нямаше и секунда след думите му, когато остра болка започна да изгаря дясната ти китка. Инстинктивно се опита да си отскубнеш ръката си от тази на Юнги, но той ти я държеше здраво. Силен шум отне вниманието ти от болката и погледна нагоре, но това което видя беше още по- ужасяващо. Падаща "звезда", идваше право към вас.

- Юнги, Юнги, т-това ще ни убие!! - ти тръгна да се дърпаш и се опитваше да привлечеш вниманието на русия, които беше със затворени очи пред теб съвсем спокойно. Паниката все повече те обхващаше. - ЮНГИ! 

- Спокойно, захарче, просто ще умрем.