Здрасти, хора. Музата ми почука на вратата и нямаше как да не отворя. От доста време се каня да започна това. Но все не се стигна до писането. До сега. Представям ви този сборник с кратка поезия (поне се надявам да се нарича така). Хващайте пуканките и се настанете удобно! На вашето внимание, творение номер 1:
И плача отново...
за несбъднати мечти, неказани думи и мъртва обич.
За напразни надежди и разбити сърца.
За мълчание... най-страшното от всичко досега...
YOU ARE READING
The pain of past life
Poetry"Обградих сърцето си с високи стени, за да не бъде разбито отново. Не бих понесла това." |Четвърто място в категорията "Водопад от вдъхновение" в The glass awards 2018|
