Малкото крехко момиче.
Къде се изгуби то?
Веднъж разбито и с опожарена душа,
се скри от света.
Далеч от всичко и всички.
За да изживее болката и скръбта.
Сама.
Това малко момиче.
То изгради железни стени.
Зад които се скри.
Никой повече за да не я нарани.
YOU ARE READING
The pain of past life
Poetry"Обградих сърцето си с високи стени, за да не бъде разбито отново. Не бих понесла това." |Четвърто място в категорията "Водопад от вдъхновение" в The glass awards 2018|
