Не може ли поне веднъж да съм свободна?!
Да горя, летя, живея?
Да обичам
и да се дивя на залезите?
Да плача, да се смея!?
Но стоманените решетки на клетката ми
бързо спират мечтите ми.
YOU ARE READING
The pain of past life
Poetry"Обградих сърцето си с високи стени, за да не бъде разбито отново. Не бих понесла това." |Четвърто място в категорията "Водопад от вдъхновение" в The glass awards 2018|
56.
Не може ли поне веднъж да съм свободна?!
Да горя, летя, живея?
Да обичам
и да се дивя на залезите?
Да плача, да се смея!?
Но стоманените решетки на клетката ми
бързо спират мечтите ми.
